Muhammad Yunus

Преди няколко дни четох интервю на нобеловея лауреат за мир Мохамед Юнус (не съм сигурен дали точно така се чете на български). Човека е от Бангладеш и е спечелил Нобелова награда за мир миналата година, заради неговата идея за микрокредитиране на бедни хора. Собственик е на Грамен банк и цялата система е много интересна. Банката му дава малки суми на бедни хора, без да иска документи. Не мога да преведа цялото интервю – всеки може да го прочете и да разбере идеите. Струва си! Силно вппечатление ми направиха някои части от него, особено накрая. Ето и моя превод:

“Микрокредитирането може да бъде социален бизнес. Аз не давам пари на бедните хора, за да печеля за себе си. Аз давам пари на хората, за да им помогна да се измъкнат от бедността, така, че мога да си държа печалбите ниски, понеже не търся това. Докато мога да покривам разходите и компанията да работи, всичко е добре. Това е идеята на социалния бизнес. Така, че когато вкараме тази идея в света на бизнеса, могат да се случат велики неща в намаляването на бедността, в храненето, в здравната помощ, в грижата към децата, в каквото си искате – всеки проблем, който съществува на света може да бъде вкаран в рамките на социалния бизнес.”

“Днес оставяме всичко на правителството. Нека правителството да оправи всички проблеми. Ние сме свободни от отговорност, ние сме заети да правим пари. Това не е начина. Ние – граждани, индивидуалности сме способни да се занимаваме със социален бизнес. Може да се обърнем към някакъв социален проблем в квартала, в областта, в селото. Правителството се грижи за цялата страна, това е единствената разлика. Но аз съм по-иновативен от правителството. Аз съм по-енергичен от правителството.”

И като се замисля изцяло за бизнеса. У нас повечето хора си мислят, че успешен би трябвало да е бизнеса който изкарва много пари. Хем е така, хем не. И основната цел на бизнеса е да изкарва пари! Аз пък от известно време си мисля, че не това е основното… Или поне не трябва да е основното. Да не говорим, че наскоро прочетох интервю с консултант на предприемачи, който казваше, че последното нещо което един предприемач трябва да си поставя като цел е да забогатее. Нека си представим, че вкараме фармацевтичния бизнес в модела на проф. Юнус – важна е не печалбата, а това да помагаш на болните хората… Представяте ли си колко болести ще изчезнат, колко хора ще се излекуват… Не, че сега фармацевтничния бизнес не претендира за това, друг е въпроса, че е много далече от претенциите си.

Винаги съм се възхищавал и зареждал от такива хора и идеи. И винаги съм бил вкарван в категорията на пълните наивници заради това. Човека просто е станал, изправил се е срещу целия свет с идеята си и просто го е променил… Наскоро прочетох в блога на Гай Гавазаки, интервю с автор на книга (не помня за какво). Имаше един цитат: “Истински успешните хора не стават богати, те просто променят света!” Истински пример е този бангладешец излязъл от някакво бедно село в околностите на Дака и спечелил Нобела награда.