Между Персийския залив и Каспийско море – Турция

Сега правя справка и виждам, че сме тръгнали на 23 април, Четвъртък, 2015-та. Подготовката за това пътуване започна преди нова година. Някъде там решихме, че ще ходим, като аз бях особено настоятелен, че ако сега не отидем после няма да е много лесно. Това – сега – в 2017-та е само донякъде вярно. Някои от кюрдските райони в момента вероятно вече не са толкова лесни за преминаване, но в Иран все още може да се отиде.

Самата подготовка не беше кой знае какво – документално имахме притеснения, но успяхме да извадим визи сравнително лесно. Аз прочетох една книга за Иран, нарисувахме някакъв предварителен маршрут, който почти спазихме после. Прегледахме Lonely Planet, сменихме маслата на моторите, и сложихме подгреви на ръкохватките (нещо доста ценно впоследствие). Все пак беше края на Април и началото на Май. Ясно беше, че ще се кара на студено в Турция, но пък в Иран времето трябваше да е отлично за пътуване с мотор.

Това са и купчината документи с които се тръгва за Иран. Паспорти, визи, международни книжки, карнети за моторите, зелена карта:

И тръгнахме. Беше студено наистина. Тези първи дни съм ги запомнил със студ. Караш, пече слънце, но е 10 градуса. При 120 км/ч за два часа и измръзваш малко по малко.

Босфора на здрачаване:

Спряхме в азиатската част на Истанбул и трябваше да решавам технически проблеми с тракинг системата:

На другата сутрин:

Продължаваме на изток към Иран. Първоначалният план е да караме през Ерзурум, обаче студът е голям. Десетина градуса, на магистралата при 130 след два часа е  неприятно. Караме по два часа и спираме за да се стоплим. За пръв път ми се наложи да се топля на сешоара в една бензиностанция. Тук решихме, че ще свием директно на юг към Адана и ще минем по южния път. Газиантеп – Диарбакър, и чак към Ван евентуално пак ще стане студено. Би трябвало поне два дни да е топло.

На този етап не се случва нищо особено интересно, просто трябва да минем около 2000 км за да стигнем в Иран, почти само по магистрали.

Планината Хасан, 3268м, южно от Аксарай:

Спим в Аксарай, едно съвсем безинтересно място. Но пък само в Турция може да се види на едно място джамия, Ататюрк и мол. Не знам кой надделява, но един турчин ми каза, че там ако управляват вярващи, всички стават вярващи. А ако управляват атеисти, всички ще станат атеисти.

Продължаваме към Адана, явно е имало защо да спра да направя тези снимки, но тук си спомням, че рязко започва да става топло, и вече карането беше приятно. Минава се един планински масив и се излиза към Адана, непосредствено на Средиземно море.

Малко след Адана стигаме Газиантеп, който е на 120 км от Алепо и на петдесетина от границата със Сирия.

Нямам снимки но по магистралата между Газиантеп и Шанлиурфа беше пълно с бензиновози или нефтовози. Страшно много камиони навсякъде, паркингите бяха пълни само с тях.

След Шанлиурфа се зававива на североизток към Диарбакър и Ван. По това време на годината е много красиво. Били сме там в средата на лятото и няма никаква зеленина, но сега е друго:

Оставаме да спим в Сиверек. Кюрдски град в който няма нищо особено, няма никакви туристи, никакви чужденци и никой не говори чужди езици. Хората, които са ходили в Анталия със самолета и са решили, че знаят какво е Турция трябва да дойдат в Сиверек за да се запознаят с реалността.

Публикувано в Пътувания. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>