Пак пиша за книги, само че тоя път за съвсем различна. За два дни прочетох Вероника решава да умре – една от уж най-добрите книги на Паулу Коелю – нашумелия толкова много бразилски писател. Първата негова книга – Алхимикът четох преди около 3 месеца. Хубава книга, казва верни неща по елементарен начин, затова и Коелю е наричан писател на манекенките. Между другото това е един от най-продаваните автори в света и у нас.
Струва си да се прочете. Лошото е, че аз някак си очаквах повече. Четох за тази книга, че била разтърсваща, най-добрата на Коелю, променяла хората, имала неочакван край. Вярно, ако я бях чел преди време би ме разтърсила или бих я захвърлил в графата “някви глупости”. Със сигурност за доста хора би била “преобръщаща” като идея. Пък и по-добре да те тресне една книга по главата отколкото да те удари живота!
За мен единственото разтърсващо в нея беше, че цялото действие се развива в една лудница. Пак казвам – книгата, историята не е лоша, явно това е типичен стил на Коелю, затова и е толкова популярен – по-елементарно да обяснява нещата от живота. За мен обаче в тази история нямаше нищо ново. Основната идея на книгата е че за да живееш истински трябва да си приел смъртта и да живееш всеки ден все едно ти е последен. Не е много ново за мен, добре е че поне с популярността на Коелю тази философия достига до повече хора. Е, за някои хора сигурно ще е неразбираема. Между другото “неочаквания край” в тая книга ми беше ясен още от първите страници… А ако се върнете малко назад в блога съм сложил видео от eдна реч на Стийв Джобс. Там Стийв говори за същото само, че в някакви си 3-4 минутки.
Както прочетох някъде за Вероника решава да умре – история за луди написана от доказано луд. Всъщност какво е “лудостта”. Прочетете книгата за да разберете! Аз знаех отговора и преди това… Не, че съм много “нормален”. 
