Бесарабия 2014 – Кишинев

Политиката на Молдова е сложна работа. Като бивша съветска република и граница между империите по-преди това, има някакво навярно обяснимо противоречие. И сега тази страна си остава разпъната между Русия и Европа от една страна, и между Румъния и самата Молдова от друга. Идентичността ѝ е размита и неясна. Трудно е да се обясни каквото и да било в обикновен разговор – един ще ти каже, че са за Европа, друг съвсем обратното. А самите молдовци не са си изяснили румънци ли са или не. Една сдъвкана и смачкана в борбите на големите империи нищо и никаква държавица, едва ли можеща да навреди на някого освен на себе си, оглеждаща се плахо какво точно ще измислят и за нея. Някъде отвън естествено…

В историческия музей ни посреща копие на статуята с вълчицата и Ромул и Рем. Има някаква много объркана история за тази статуя и не я разбрах особено. А в музеят наред с обичайните неща, имаше любопитна изложба свързана със съветското минала на Молдова, като изцяло преобладаваше негативната страна на този факт.

Понеже горната снимка ми направи сериозно впечатление се рових наскоро да видя къде е правена и от кой. Оказа се, че май няма нищо общо с Молдова. Според руски източници е снимана в лагер за съветски граждани по време на финландската окупация на Карелия през 1944 г. И е кропната от по-голям кадър. А защо е сложена в историческия музей в този контекст аз не знам. Това е един съвсем друг разговор…

Вечерта си говорим с приятели молдовци, един от тях учил в България. Всъщност Молдова сега много прилича на България години преди влизането в ЕС. Бизнесът определено не е толкова регулиран, а и се работи основно с налични пари, а не с кредити. Според тях все още имат доста възможности, но ако се погледне отстрани не изглежда да има кой знае каква икономика. Едва няколко дни преди това Русия въведе санкции за земеделска продукция, а Молдова е основен потърпевш. За нашите хора, това не било чак такъв проблем. Преди години Русия, пак по политически причини, спира вноса на молдовско вино, и става така, че няколко големи винзавода, произвеждащи нискокачествено вино фалират, но след това молдовската винена индустрия се преориентира и в момента имат вече качествени марки и износ по света. Смятаха, че сега със земеделската продукция пак ще стане така.

Отваряме темата за Приднестровието. Ние смятахме следващия ден да отидем на кратка разходка до Тираспол. Влизането в Приднестровието не би следвало да е нещо сложно, обаче нашите приятели ни убеждаваха да не ходим там. Разправяха ни как ще ни правят проблеми, пък имало и война в Украйна, а и последните новини, че украинците копаят ров по границата с Приднестровието изглеждаха притеснителни. Всъщност оказа се, че молдовците не ходят там – те заобикалят. Понеже съм слушал много митове им обясних, че все още не могат да ме убедят, че там е наистина опасно. Накрая дори и те казаха, че едва ли е чак пък опасно, но ако има проблеми да им се обадим. Беше ми неясно отношението на молдованците към Приднестровието – за тях това изглежда е затворена страница, и отдавна са примирени, че това е на практика друга държава.

Публикувано в Пътувания с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>