Бесарабия 2014 – Приднестровие

На другия ден тръгваме към Тираспол – столицата на Приднестровието, едва на 70 км от Кишинев, но на източния бряг на Днестър. Не знаех предварително, че всъщност “границата” е отсам реката – преди град Бендер. Молдовански пункт естествено няма, просто стоят двама полицая, които проверяват имаш ли платена еко такса. Малко след това е първият блокпост на “миротворците” – руски военни, които са там за да вардят мира вече 25 години. Самият граничен пункт е досущ като на руска граница, дори пограничниците им носят подобни униформи. Процедурите са кажи-речи същите – временен внос, регистрация за пребиваване и прочее. Единствената разлика е, че не се изискват визи. При влизане чуждите граждани следва да се регистрират на едно гише за колко време ще пребивават, има транзитен достъп за 12 ч (или нещо такова), при който не е нужно да се записваш в Тираспол. Ние ползвахме такъв. По-интересното е, че гишето за регистрация на чужди граждани беше претъпкано. След като Приднестровието не е някаква туристическа дестинация, то изобщо целия регион не е, ми беше интересно защо има толкова чужденци. Обяснявам го с това, че всъщност хората живеещи там притежават по няколко паспорта – молдовски, украински, руски, български плюс този на Приднестровието. Изглежда никой не влиза в собствената си страна с паспорта на непризнатата държава, а ползва някой от тези на нормална. Вероятно в тези смутни времена е желателно да си чужденец в това парче земя. Всъщност една голяма част от колите там са с молдовска регистрация, има и много български. Приднестровската регистрация и паспорт се признава само в пределите на Молдова и Украйна.

А минаването през пункта е обичайно като за руска граница. Изчакват се опашки, някаква агенция попълва бележки, плащат се символични такси. Никакво изнудване за пари или нещо такова – съвсем нормално, макар и бавно обслужване заради процедурите им. За пръв път виждам митничари с камери закачени на ризата – никакъв шанс да направят каквото и да е. Нека да кажа и нещо друго – там за нас няма и как да има сериозни проблеми, вероятно една част от митничарите са бесарабски българи. Село Паркани (вероятно вече квартал на Тираспол), което е най-голямото българско селище извън пределите на България (10 000 човека), се намира едва на няколко километра от пункта. Изобщо българин на тази граница, дори и на мотор не е нещо необичайно, макар да е видимо, че ние не сме от местните.

Молдовски полицаи:

“Миротворци”:

Приднестровието е приключенски блян за западния турист. По всички наръчници се срещат чудни описания на някаква страна, която още живее по съветско време, изобщо обещава косервиран “соц” за любопитния западняк… Навлизаме в Бендери – главната улица нова, изобщо нормален град от съветско време. Трудно е да ги различиш – прилича на Молдова, дори и сватбения им сезон е по същото време. То няма и какво друго да е.

В Бендери стигаме до първият танк-монумент с вечен огън, зад който стои нещо като черква.

После се минава през мостовете над Днестър, единия охраняван от “миротворци”. В началото на Тираспол, който всъщност е малък град за столица – около 70 хил., се намира най-големия футболен стадион в региона (дори и в Молдова). Стадиона на ФК Шериф, а Шериф е местна фирма, която притежава всичко по-голямо – бензиностанции, супермаркети. Странно защо такова американско име…

А в Тираспол минаваме пред президенството, с голям паметник на Ленин отпред, който се опитвам да снимам, но един полицай се засили към нас и се изнасяме набързо. По-надолу попадаме на централния площад – отново монумент с танк, но този път истинска църква. Комично за нас младоженци, поднасят цветя и се снимат пред танка, а фотографът подвиква “Вася, вдигни по-високо букета”, за да може композиционно да се върже с дулото.

В центъра спираме да обменим пари. Приднестровието е вероятно единствената непризната държава със собствена валута (приднестровска рубла) и централна банка. В Кишинев ни казаха да обменим 20 евро, които ще са предостатъчно. Навън говорим с българин и пием квас. Той разправя, че наистина живота в Приднестровието е много евтин – бензин, ток, газ всичко е на символични цени. Покрай нас минава автобус нарисуван с надписи “Наше будущее вместе с Росии.” Предупреждават ни да не ходим към Киев, защото ще ни вземат моторите “за майдана” някъде по пътя. По-нататък в пътуването и други хора ни ги “вземаха”… Иначе ни разправят, че тук е спокойно и няма никакви проблеми. Естествено, че няма. В пътуванията си все още не съм видял някъде да има проблеми, ако конфликтите са отдалечени на повече от 20 км.

Приднестровските рубли наистина стигнаха. С 20 евро успяхме да обядваме на ресторант, да купим вода и сладолед, да заредим 7-8 литра бензин и ни останаха още малко като сувенир.

Да се върна отново на консервирания “соц” по който западните наръчници се умиляват. Всъщност това е твърде пресилено. Всички снимки от Тираспол се въртят около парка с петолъчката, домсъвета с глава на Ленин отпред, и президентството със статуя на Ленин. Всичко останало си е като на съвсем нормален съвременен град от този регион на света. Естествено, обяснимо е да има едно “провинциално” усещане, но пък и какво да се очаква от такова място. Тираспол може да се сравнява с да речем столицата на Карабах Степанакерт, и тук определено е по-съвременно. И всъщност няма нищо социалистическо, за съжаление на западняците. Приднестровието видимо е територия, която се управлява и субсидира от Русия. Големият бизнес (който всъщност едва ли е особено голям) се управлява от фирма с името Шериф, и сигурно още няколко човека. И автобуса с будущето продължава да се движи…

Долните две снимки показват едни от известните образци на соц архитектурата в Тираспол.

Паметника на Васил Левски в Паркани:

Продължаваме на север, щяхме да се върнем в Молдова през друг мост до Дубасари. Приднестровието е едно продълговато и равно парче земя, в което никога не губиш обхват нито с молдовските, нито с украинските мобилни мрежи. Излизайки от Тираспол минахме през видимо бедни селца, които не се различават особено с молдовските или украинските села. А реката, която разделя хората винаги е близо до теб…

Публикувано в Пътувания с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>