Бесарабия 2014 – Молдова

Влизайки в Молдова през основното КПП Хуш – Кишинев не срещаме никакви трудности. Обичайните въпроси къде отиваме, плаща се някаква еко-такса, но тук всъщност таксата е истина – издават документ. За съжаление на молдовците, в тази страна няма почти нищо, което да привлича туристи – западно от Кишинев има основно хълмове, като там някъде се намира и най-високата точка в страната – около 400 м. Пътят се спуска и изкачва по плавните хълмове, като тук-там навлиза в гора. Всъщност там и гора няма твърде често. Наистина цялата държава представлява това “едно и също”. Не знам дали заради привидното еднообразие или пък заради войната в Украйна, но не си спомням да видяхме пътуващи хора през цялото време – дори мотористи и колоездачи. От границата до Кишинев са едва осемдесетина километра – в сравнение с Украйна е по-хубав, но все пак е главен. Селата наоколо изглеждаха бедни, но пък не кой знае колко по-различни от тези в близката Румъния и района на Вранча. Спираме на една крайпътна беседка за обяд – направено е скоро, но е запуснато, неподържано, тоалетните са в обичен за този район на света вид – влизането в тях за всеки западноевропеец е един малък адвенчър.

Кишинев прилича на София, но е много по-малък. Първите квартали са досущ като Люлин – нищо впечатляващо за нас. После все пак се оказа, че градът е по-приятен от София, защото е някак си по-зелен и по-чист. В центъра има един наистина внушителен площад, изглежда правен за паради, с триумфална арка – основна атракция на града. Любопитна е табелата на араката, останала от съветско време, когато ръмънския (молдовския) се е пишел на кирилица. Още вечерта забелязахме друга особеност – сватбите. Август месец е сезона на сватбите в Молдова. Навсякъде и по всяко време се виждат сватби, младоженци, лимузини и всякакъв кич.

В Кишинев има ботаническа градина и много подържан дендрариум, а се срещат доста паркове. Някак си е пълно със зелени площи, и не оставаш с усещането за огромно застрояване. Хората са нормално общителни – колкото украинци и руснаци, а младите очевидно имат огромна нужда от общуване с чужденци. Продавачка на кафе на входа на парка искаше да говори на английски, за да се упражнява, просто защото там няма никакви чужденци. А говореше, и то добре. Повечето естествено знаят руски, и за щастие не се мръщят като в Грузия. Може би само най-малките вече не го знаят.

Публикувано в Пътувания с етикети , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>