Турция и Армения (част 15)

На сутринта езерото не изглеждаше привлекателно за къпане, но поне не валеше:

Това е снимка от п-в Севан, който преди е бил остров, но руснаците решават да използват езерото за напояване, което води до екологични последици. Зад този проект стои същия инженер (арменец между другото) заради чиито планове Аралско море вече почти го няма. Все пак в момента са направени няколко канала за пълнене на езерото и дълбочината e почти възстановена, предотвратявайки катастрофа подобна на аралската.

Манастирът Севанаванк:

Завъртяхме обратно да заредим в Севан, и тук ни удариха в колонката. Напълниха ми нещо като 19 л, макар, че би трябвало на 17,5 да съм минал на резерва, а аз си имах все още под резервата. Поне бензинът беше евтин, а и авансът не причукваше както след зареждането в Ереван. Някъде в околностите на Севан – всъщност това не е главния път. По главните пътища нещата са по-добре.

Тунелът Дилижан (2257 м), завършен наскоро, който премахва най-високата част от прохода Дилижан. От там се слиза в гр. Дилижан – спа курорта на Армения.

От Дилижан има два пътя към Грузия – единият е през Ванадзор, а другия е през Ижеван. Вторият се води по-бърз, но минава точно по границата с Азербайджан. Според сайта на Форин офис там е опасно и отвреме навреме има престрелки. Разбира се трябваше да пробваме да минем – питахме местни хора в Дилижан и отговориха, че няма никакъв проблем и оттам си минава обществения транспорт.

Там някъде отсреща е границата с Азербайджан. Беше пълно с изоставени азерски къщи и села по пътя:

Малко след това влязохме в Грузия – “Здравейте европейски братя!” и готово. :)
Това е на азерските бензиностанции Сокар – азерската държавна петролна компания:

Азерите очаквано са доста по-непринудени в комуникацията от грузинци и арменци:

С този усмихват мустакат човек водим следния разговор:

“- Откъде идвате?
- От Армения.
- А, Армения! Мани я Армения. Какво толкова видяхте там?
- Ами има много планини, красиво е.
- Какво и е красиво на Армения, нищо няма!? Сега къде отивате – в Азербайджан нали? – усмихвайки се.
- Не, прибираме се. Много трудно се влиза с мотор в Азербайджан.
- Ех, там трябва да отидете, да видите Азербайджан – каква красота е там! В Армения няма нищо! В Азербайджан вървете.
- Ще идем, ще идем, но друг път.”

Не ми се обясняваше сега за безумните правила за влизане с МПС в Азербайджан, визите и корумпираните полицаи, които ни спираха да видим тия красоти.

Малко преди Тбилиси:

Ето го и Тбилиси, което миналата година изобщо не видяхме, а тази заради дивите грузински шофьори искахме просто да минем колкото се може по-бързо:

После хванахме магистрата по познатия път от миналата година. Странно е като толкова скоро минаваме по същите пътища, които са толкова далече от България. Вече не беше непознато някак си. Близо до Горис:

Бяхме решили да преспим в Боржоми (нещо като спа курорт с известната си газирана минерална вода). Оттам тръгваше Транаджарската магистрала – около 180 км път през цялата верига на Малък Кавказ излизайки накрая на Батуми. Изключително красив път, който си бях харесал отдавна, но проблемът беше ,че имаше едно количество неасфалтиран път, вариращо между 30 и 60 км. С моята счупена пружина това можеше да преставлява проблем, но Дъг ми беше казал че ако не вали ще минем, а Митко беше минал с чопъра няколко месеца преди това. Решихме да проверим времето и да преспим, а на сутринта щяхме да вземем решение. Аз изобщо не исках да се връщам на главния път, а предпочитах да карам по камъни. Грузинските шофьора са такива откачалки, че карането там по нормален двулентов път може да изкара извън нерви и най-уравновесения шофьор.

Боржоми, прилича на Велинград:

Към следващата част >

Публикувано в Пътувания. Постоянна връзка.

Един коментар по Турция и Армения (част 15)

  1. Pingback: Турция и Армения (част 14) | Продължавай напред!…

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>