Кутаиси – Трабзон, 28.08.2012
Сутринта от хотела се разкри наистина красивата гледка към Кутаиси и Малък Кавказ, както обещаваше наръчника:
На север пък, се виждаше Голям Кавказ и Горно Сванети, което не е далеч от тук, но достъпът е само по черни пътища:
Натоварихме моторите и продължихме. Планът беше да влезем в Турция. Границата не беше далече. Магистралата се разделя малко след Кутаиси и пътят за Батуми тръгва на юг. Направо се продължава към Поти. Имаше възможност да отскочим до Зугдиди и да видим прословутия мост на Ингури и големия язовир, но решихме, че ще отиде поне още един ден за това. Макар аз да се чувствах все едно сме се прибрали – все пак все още бяхме от другата страна на морето.
По пътя спряхме на бензиностанция, където може и да си въобразявам, но отново ни сбъркаха с руснаци, и съответно получихме враждебни погледи. Някакъв човек ни заговори и ние много категорично му обяснихме, че сме от България. След обичайните неща за моторите и колко горят, не пропусна да обобщи що за аферисти и мошенници са руснаците, и колко хубаво е в Грузия. Във Владикавказ чухме точно обратното. Но нито в Грузия, нито в Русия баха чак толкова черни, колкото се опитваха да се изкарат един други.
В Грузия другото забележително нещо е техния стремеж да се идентифицират с Европа и Щатите. Пълно е с европейски флагове и разни неща които се казват “Европа”. Иронията, обаче, Русия е много по-близо от Европа и Щатите…
По обяд видяхме отново морето. Зарадвахме се. Оттук до Сочи, където бяхме преди няколко са само някакви си 300 км, но ние бяхме минали може би 1500.
Батуми в далечината. Плажовете тук също са каменисти:
В Батуми е лудница по това време. Хубав град, като се има предвид, че това е основния грузински черноморски курорт в момента. Жегата беше ужасна и просто се поразходихме за половин час, нямаше смисъл да оставаме тук:
Тук пазаруваме “хачапури” – традиционна грузинска храна, която се приготвя по много и различни начини. По закусвалните ги правят доста “стандартизирано”, но като изядеш една не мислиш за калории 8 часа:
Грузинската митница след Батуми. Бях виждал тази форма на сградата по снимките на Дъг, но наживо е още по-странна:
Границата минахме бързо – за около 30-40 мин. От турска страна имаше някакъв “организиран хаос”, нищо подобно на руските граници, но поне не се държат като в казарма. Съвсем безпроблемно преминахме в Турция. Прехвълям турската карта на GPS-а и един таксиджия се закача с мен.
Тук приключихме и с комуникацията с местните хора. Край. До сега все пак някак си се оправяхме на руски, но тук руския и английския баха почти безполезни.
В турската страна пътят става почти магистрала – с двулентов еднопосочен път, който на следващите дни щяхме да разберем, че продължава още около 300 км.
Сега гледам, че нямаме много снимки нататък. Продължихме до Трабзон докато се смрачи и там ми хрумна, че може да караме в планината нагоре до манастира Шумела. Той се намира 40 км южно от Трабзон. Понеже районът е доста туристически намерихме нещо като къмпинг на съвсем прилична цена и опънахме палатка. Завършихме деня с хачапури, турски хляб и лют “Грузинский” кетчуп, руско производство 
