Трабзон – Самсун, 29.08.2012
Ето как изглеждаше скромния ни лагер на сутринта. Хората с буса отзад са австрийци, които обясниха, че пътуват по най-евтиния възможен начин.
Манастира Шумела, сещам се, че съм го гледал поне в няколко разказа – Дъг, Димо, Илко и Владича. Може би е трябвало и ние да го посетим.
Църквата е буквално издълбана в скалата:
За съжаление всички стенописи са унищожени – надраскани и избодени. Това унищожение е започнало преди повече от 100 години.
Разгледахме манастира и се върнахме към Трабзон и морето. Оттук надолу тръгва много интересен път през планините към Ерзурум и аз си мислех за Кюрдистан, ез. Ван… В такива моменти ти се откриват разни пътища, нишки, които те дърпат, но не можеш да тръгнеш, защото си зависим от много неща. Всъщност точно това, което те е докарало до там да виждаш пътищата, ти пречи да продължиш по тях…
Трабзон може би е хубав град, но беше много горещо, а и си спомних за разказа на Димо – за разни побоища – определено можеше да минем и без разглеждането на това място, възел на различни етноси – турци, грузинци, руснаци, чеченци, дагестанци. Споменах ли вече и че не се чувствам спокойно в големи градове с много хора?
Хлябът е много важен в Турция. Там нямат хлебозаводи, а малки фурни почти навсякъде. Разбира се, изглежда бизнеса с фурни също е окрупнен, но навярно там не биха могли да консумират серийно произведените хлябове, с които ние вече сме привикнали. Затова навсякъде има малки фурнчки, които произвеждат всякакъв хляб.
Чудехме се къде да хапнем. Беше времето на мюсюлманския Рамадан и през деня почти не работеха ресторанти. Видях на една отбивка ТИР-ове спрели до един автобус и реших, че щом има шофьори, значи има и ядене. Не бяхме сбъркали – оказа се някакво рибно ресторантче, помещаващо се в счупен автобус на брега на морето.
Такива ресторанти в Европа отдавна няма. Храната беше чудесна.
Турското черноморско крайбрежие няма курорти. Пътят минава непосредствено до морето и се виждат такива гледки – бензиностанция на самия бряг. Любопитно сравнявайки го с нашите курортни истории:
гр. Гиресун. Във всеки град бяха изградени крайбрежни алеи, но плажовете не са разработени, нито пък някой ги ползва:
В гр. Орду има дори и кабинков лифт:
Леко изненадващо за мен източното черноморско крайбрежие на Турция е доста богато – с големи градове и добри пътища.
От Орду се отбихме по стария път за да минем през “Caka beach” – според Lonely Planet може би най-добрия плаж на Черно море:
Имаше вече плажуващи, плажът беше пясъчен, но мръсен. Не разбирам от такива места, но мисля че у нас има и по-добри.
По стария път:
Вечерта спряхме да пренощуваме в някакъв пансион след Самсун. Там е пълно с разни пансиони, които са нещо като хотели, но не чак толкова луксозни – предлагат стая и баня. Цената – около 40 турски лири. Моторите спряхме отпред почти на път я. “Рецепциониста” уж гинаглеждаше, но все пак си ги разтоварихме от дисагите.