За последния ден от пътуването бяхме предвидили едно от интересните места, които са ми в списъка отдавна – проломът Железни врата на р. Дунав, най-живописната част на Дунав, разделящ Южните Карпати от Стара Планина.
Тук е началото на проломът, където е и най-голямото разливане на реката. Основния ни проблем за деня с яденето беше решен на сръбския ресторант, от където е правена снимката. Трябваше да се върнем на Балканите за да се наядем като хората. 
Средновековната крепост в Голубац, преди най-тясната част:
Това може би е най-тясната част на река Дунав изобщо:
Железни врата наистина е изключително красиво място – реката се вие между възвишенията на Карпатите и Стара Планина.
На една немалка част по пътя от сръбска страна е тунел след тунел. Цялата дължина е около 120 км само в Сърбия.
Това е Железни врата 1 – най-големия ВЕЦ на Дунав и един от най-големите в Европа, общ капацитет около 2100 мегавата (повече от АЕЦ Козлодуй в момента), половината се добиват от Румъния, половината от Сърбия. По стената на язовира може да се мине в Румъния – вижда се КПП-то на снимката, а от другата страна също има път. По тоя начин може да се направи пълна обиколка около пролома за два дни.
Преди построяването на ВЕЦ-а минаването с кораб по Железни врата е било много по-опасно и се е изисквало доста опит във воденето на корабите. Сега нивото на водата е вдигнато с около 35 м и е по-лесно.
Влязохме в България през ГКПП Брегово, където нямаше никакъв трафик. Обратно в България:
[B>И така пътуването завърши след почти 4000 км. Може би не е толкова интересно, колкото източните дестинации, но все пак видяхме много нови и непознати места (дори и толкова близкия пролом Железни врата).[/B>
КРАЙ