След това продължахме на юг към Високите Татри, най-западната част на Карпатите. Пътувайки последните дни из Европа усетихме, че е доста различно от предишните ни разходки на изток. Вероятно и заради това ни се струваше малко скучно. Даже Силвия ми се смя като казах, че като тръгнем сутринта първия ни проблем е къде да ядем, а малко след това следващия проблем е къде да спрем за сладолед. 
Къмпинги има навсякъде, ползвах GPS POI-та на тази организация http://www.eurocampings.net/nl/europa/, и просто чуквах най-близкия на ГПС-а. Нямаше ги ония притеснения дали ще намерим изобщо къде да спим, или дали ще можем да минем отнякъде… Тази вечер спряхме в някакъв къмпинг в подножието на планината, преди известния полски курорт Закопане. Пак времето стана лошо и ни заваля – типичния наш късмет, когато сме в планини.
Това са Татрите, някъде в Словакия на другия ден.
В Закопане не снимах, но и нямаше нещо особено – курорт по-голям от Боровец, и претъкан от хора. Поляците си имат само поля и съвсем малко планина, та е обяснимо.
Ето малко част от Високите Татри, които ни посрещнаха със студ и дъжд:
Дъжд и студ, това съм запомнил от този ден. Може би ще трябва да си купим отопляеми дръжки.
Тук сме около Банска Бистрица, малко след това спряхме в един хотел, който резервирахме онлайн на една бензиностанция (и това е една благина на европейската дестинация):
