Целия следващ ден си бяхме оставили за Лвов – “най-европейския” украински град. Централната част прилича по-скоро на европейски град като Братислава примерно и нищо общо с Одеса, да речем.
Останах с впечатление, че украинците тук са много набожни тук, нещо което не мога да кажа за южната част на страната.
Това е католически храм:
На обяд Силвия каза, че ще ходим на “култова кръчма”. Аз разбира се под култова кръчма мислех, че ще ядем сериозно. Заведението се казва “Крыивка” и всъщност е както аз му казах “театър-ресторант”. Няма табела никъде, но всички го знаят понеже е едно от известните места на Лвов. Нямах никаква представа какво е това място – нареждаш се в един сутерен на опашка и отваря един човек облечен с военни дрехи, който казва “Слава Украини!” и за да те пусне трябва да кажеш “Хероям слава!”. После ти дават да пиеш някакъв аперетив и влизаш в ресторант оформен като бункер на националистите партизани от Втората световна война. Една жена ни предупреди в никакъв случай да не говорим на руски, щото щяли да ни изхвърлят, което било атракцията на заведението. 
Друга атракции са гонене на руски шпионин и клетва на нов сервитьор, която се провеждаше до нас:
Всъщност наличието на това заведение може да бъде обяснено с наистина доста националистичната настройка на населението в тоя регион. Тук руснаците, поляците, германците – всички се водят окупатори. А колегите украинци ми разправят, че “Слава Украини! – Хероям слава!” се е превърнал в нормален поздрав на улицата. Чудно ми е в условията на Европейския съюз дали такова заведение с такава хореография, може да съществува… На мен не ми хареса – фалша и бутафорията са доста над моето ниво на поносимост, но изглежда бизнесът им върви добре… Някъде четох, че това заведение го държал руски евреин.
