… След това пресичаме в Украйна. Граничния пункт на Солотвино се минава най-много с бус, понеже моста над реката е дървен и еднопосочен.
Като влязохме в Украйна веднага забелязахме, че тук говореха само на украински. За разлика от Одеса и Крим, където на практика се говори на руски, тук използваха само украински, който е трудно разбираем (при четене е по-лесно). По-лошото всъщност е, че някои от хората се правят че не разбират руски и оттам комуникацията ставаше малко по-сложна.
Спряхме на една бензиностанция да си вземем карта и да попитаме как са пътищата – отивахме в Лвов, а за там има два пътя – главния, автострадата, както ѝ казваха, и другия, който минава през най-високата част на украинските Карпати. Посъветваха ни да караме по автострадата и ние естествено тръгнахме по другия. 
Тук явно всички мотори са само пушещи двутактови машини:
Противно на очакванията пътят не беше много зле. Не като в Алпите, но и със сигурност по-добре от пътищата в Румъния.
След като излязохме от планината към Ивано Франкивск, пътят вече стана обичайно украински – неравности, дупки и прочее. Аз имах някаква надежда, че щом сме в Западна Украйна близо до Европа, нещата ще са различни, но явно съм грешал.
Ето и някакъв ТЕЦ по пътя. Там ги имат много такива и ми е чудно като влязат в Европа какво ще ги правят тия предприятия:
Във Лвов пристигнахме към 10 вечерта друсайки се едвам едвам по дупките, особено накрая. Бяхме запазили нещо като хотел в Интернет за два дни – всъщност хотел е силна дума, понеже беше някакво старо АПК в края на града, направено на хотел. Но пък много евтино, с охраняем паркинг и доста добри условия. Покрай европейското по футбол във Лвов е пълно с такива места, които са на изключителни цени в момента.