Оказва се, че нито съм блогър, нито писател. Преди повече от седмица участвах на Рали Траянови врата пак като навигатор (за трети път ми е), сега поне е със по-сериозна кола – Пежо 206 РС. Пилот е Оги (няма блог, няма нищо в нета за него така, че става сложно да обяснявам тук кой е той за който не знае:)) Та си мислех до днес – всеки нормален блогър би написал веднага за такова преживяване, аз какво се мотам една седмица. Да де, но аз явно не съм. Проблема е че и писател не съм, та няма как да изразя с писане какво чувствам, не знам точно какво мога да напиша. 
Само си мисля, че би трябвало да съм голям късметлия и щастливец, щом имам възможност да съм “вътре” в състезанията. Преживяването е много интересно, емоционално и лично и е трудно да се обясни на всеки. Може би някога ще напиша нещо, но няма да е сега. Автомобилния спорт може да научи човек на много неща…
Най-малкото за мен като един рали фен това дава една цялостна картина на спорта. Когато съм в колата знам какво им е на хората острани, а когато гледам би трябвало да се науча какво им е на хората в колата. Не че за мен някога е имало голямо разделение между състезатели и публика…
Целта беше да завършим (не бях завършвал рали). Завършихме, че и трети станахме в групата, и купи ни дадоха. Е, вярно, че само 4 коли финишираха в класа, но в рали спорта завършването е успех в един момент и за него се работи. Даже се сещам за един надпис на WRC фланелки: Finishing is the start. Перфектно се връзва за нашия случай.
На първата снимка се вижда колко ужасно сме облечени, но за следващото състезание ще сме с нови еднакви екипи. Ето и още снимки с нас.
Иначе не съм суеверен, но някак си не обичам да пиша предварително за нещо, затова и чак сега пиша за ралито. Въпреки това – следващата седмица сме пак на Рали Вида във Видин………
