„Просяците не работят!”, казваме всички. Но какво е работа? Копачът работи размахвайки кирка. Счетоводителя работи добавяйки цифри. Един просяк работи стоейки пред вратите по всякакво време, хващайки бронхит, разширени вени и т.н. Това е търговия като всяка друга – твърде безсмислена разбира се, но доста престижни търговии са твърде безсмислени. И като социален вид, просякът може да се сравни добре с останалите. Той е честен в сравнение с доста от продавачите на патентовани лекарства, благороден в сравнение със собственика на жълт вестник, дружелюбен в сравнение с лихваря, паразит, но доста безобиден паразит. Той рядко взема от обществото повече отколкото да му стигнат за съвсем оскъден живот, и това което го оправдава според нашите етични идеи, той плаща със страдание отново и отново.
“На дъното в Париж и Лондон”, Джордж Оруел
