Тези дни се захванах с тежката задача да напиша нещо за пътуването миналата година. Реших първо да отделя снимките – както обикновено имам около хиляда снимки. За първи път повечето от тях имат координати и се получи горната картинка като ги отворих на картата. Имам доста работа по тях – дори и всеки ден да ги обработвам ще ми трябват поне две седмици да изкарам най-важните 200-300 снимки.
Малко ми е трудно да пиша толкова месеци след пътуването. Моя разпилян начин на мислене не предполага лесна концентрация и това може да се превърне в къртовски труд с постоянните ми вътрешни напъни за да го завърша. Все пак смятам да “нахвълям” нещо без чак толкова много да се престаравам. Когато пиша тия истории от пътуванията, обичайно съм под влияние на всичко, което съм прочел и осмислил за една година. И ако първото ми описание на пътуване преди години си беше чисто копиране на други пътувания, то за миналото пътешествие около Черно море бях по-скоро на вълната на романтизма . Тази година изглежда ме влече документалността и реализма и мисля, че ще стане по-лесно. Може и да греша, разбира се, но имам право на всякакви опити и грешки в случая.
Почвам твърде късно, остава много работа по снимките, нямам добри и стегнати истории зад пътуването, които да родят кой знае какъв текст. Все пак може и да се получи нещо, поне полезно за мен след време.Не вярвам в сбитите, съкратени, цитатни работи, така модерни напоследък, затова все пак ще го напиша бавно и полека в цялата му пълнота, както вярвам е правилно.
Още преди да тръгнем мислех да си водя бележки, защото после е по-лесно, но забравих да си взема бележник, и през цялото пътуване не си купих, разчитайки на паметта си. За щастие имам добра визуална памет и поглеждайки някоя снимка на спокойствие, мога да се пренеса назад във времето, спомняйки си точни подробности. Пък и може да е добре от разстоянието на времето да прецениш нещата по различен начин…
