Ланс Армстронг

Преди няколко седмици най-известният и вече не най-великият колоездач в Света – Ланс Армстронг, се “изповяда” в едно популярно телевизионно предаване. Призна официално, че всичките му седем победи на колоездачната обиколка на Франция, са спечелени с използването на най-усъвършенстваните тогава допинг методи. Изгледах го цялото и си записвах думите му, които ми правеха впечатление (получерния текст са думите на Армстронг).

Попитан дали взимането на допинг е бил задължителен елемент, за да може да се спечели най-тежкото и престижно колоездачно състезание в света, той отговори:
- Това е като да попитате дали е трябвало да има въздух в гумите или вода в бутилките. Това е част от работата.

- Аз не измислих тази култура, аз и се поддадох.

- Според вас кои са недостатъците, които ви накараха на рискувате всичко?
- Мисля че непреодолимото желание за победа на всяка цена.

- Не ви ли беше неудобно, че мамите?
- Не. Това е най-страшното.

- Съдите ги, макар да знаете, че те казват истината. Какво е това?
- Огромен недостатък. Човек, който очаква да получи каквото иска и да контролира резултатите.

- Кой е онзи човек? (става дума за самия Армстронг, който говори за “предишното си аз” )
- Човек почувствал се непобедим. Бе му казано, че е непобедим. Искрено повярва, че е непобедим. Ето кой беше той.

- Просто предприех атака. Територията беше застрашена, отборът беше застрашен, репутацията ми. Затова атакувах.

- Откровено мога да ви кажа, че сега съм много по-щастлив. Въпреки всички неприятности? Сега съм по-щастлив, отколкото тогава.

- Някой ще кажат, че в обиколката участват 200 души, и че само петима от тях не вземат и са герои. И ще са прави!

Нарочно избрах последните два цитата за края, макар че не са подредени така в  интервюто. Не можем да знаем доколко Армстронг е искрен. Изглеждаше като човек преминал катарзис, но това би могло да е само роля със сценарий подготвен от хитри ПР-и и психолози.

Съгласен съм с Ланс, обаче, че той не заслужава “смъртна присъда”. И то смъртна присъда издадена от същото общество, чиято култура го създаде. Общество възхваляващо победата, безмилостната конкуренция, борбата на всяка цена, бляскавата външност, независимо от вътрешната грозота и безсмислие. Странно е как чрез спортовете се прекланяме на качествата, които най-бързо ни доближават до самоунищожението.

Мисля си, прехласвайки се по съвременните “високи” постижения, дали всичко това изобщо има някакъв смисъл. И дали това възпитава някакви по-добри човеци или просто едни хора готови на всичко, за да задоволят бруталното си его, насърчавано от обществените очаквания.

Може би безсмислието на професионалните спортове в момента достига непознати върхове, парадоксално на популярността им. И не е вярно, че Армстронг и другите големи спортисти няма на какво да научат хората. Но ужасното е че заради тях, “ония петимата” никой никога няма да ги чуе, нито ще станат пример за децата – те ще са неудачниците…

“— Винаги ми се е виждало странно… — поде Док. — Качествата, които ценим у човека — доброта и щедрост, откритост, честност, разбиране и чувство, — всички те съпътствуват неудачите в нашата система. А ония черти, които презираме — нетърпимостта, алчността лакомията, низостта, егоизма, — те са пътят към успеха. И макар хората да се възхищават от стойността на първите, те всъщност обичат плодовете на последните.”

Из “Улица консервна“, Джон Стайнбек

Публикувано в Мисли, Разни с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>