Една кратка разходка в може би най-популярния европейски град през моя поглед.
Хага, административният център на Холандия. Новоиздигащите се небостъргачи над старите сгради:
На всяко дърво, всеки парапет, стълб и колче има завързано колело. Така е в Холандия.
Рано сутрин е все още тихо по кафетата.
Колелета, колелета, трамваи и много малко коли.
Почти всички имат Айфони и слушат музика докато карат. Пешеходството е второстепенен транспорт и трябва да се пазиш от меломаните колоездачи.
Зарядно за кола.
Площад Дам.
Основния семеен транспорт, разбира се е велосипедът…
…”паркиран” винаги наблизо.
В центъра е спокойно. Тук живее малка част от населението на града. Повечето къщи са строени много тесни, заради високите данъци.
Туристите са хиляди. Амстердам е може би най-посещавания град в Европа.
Rijksmuseum, държавният музей.
В центърът на града няма много място, но все пак си имат немалък парк.
Колоездачната екипировка няма голям пазар в Холандия.
Същото е и със скъпите колелета. Там се карат ръждиви, очукани колела, здраво завързани с дебели вериги за възможно най-солидна основа. Ако викнете на улицата в Амстедам “Ей, това е моето колело!”, поне 5 от 10 човека ще хвърлят колелетата и ще тръгнат да бягат. Това е техен виц, но сигурно има истина в него.
Пред мезуя на Ван Гог. Винсент в момента е нещо като техен национален герой, приживе – “луд” и непризнат. Не ми стигнаха два часа за да разгледам, накрая работното време им приключи и трябваше да напусна…
Пазарът на цветя.
И битакът на който се продават от китайски зарядни, до риба тон.
Амстердамска идилия.
Църквата в квартала на червените фенери, за мен олицетворяваща противоречието на човека – храма и публичните домове наоколо.
Нощен Амстердам, или поне старият център.
Повечето от туристите, посещават основно стария център.
Все пак 90% от населението на града не живее в центъра на града. Трябваше да видя как е по кварталите.
Това Биймър – далечен квартал на Амстердам, населен предимно с емигранти от бившите Нидерландски колонии.
Кварталът се е славел като “гето” преди години, сега изглежда съвсем нормално.
Не знам защо, но в добре уредените европейски части, винаги ме е хващало едно чувство за пълзяща по гърба меланхолия.
Западните квартали. Тук срещнах повече мюсюлмани.
Холандия също я градят. Интересен монумент.
Малък велопаркинг до станцията на метрото в Западен Амстердам.
Спор няма, транспортът е “европейски”. Градът се обикаля за няколко часа само с обществения транспорт.