Върнахме се от пътуването преди повече от месец. Аз пак маркирам тук с огромно закъснение. Видяхме много, усетих много неща, имаме много снимки.Отново доказах на себе си, че пътуването е огромен източник към разбирането… за живота, света.
Мислех да надраскам нещо, но май не мога сега.Напоследък чета много, а като четеш, особено Стайнбек, дори да ти се пише – бързо ти минава. 
Ще се опитам да си подредя мислите и да направя нещо, но не знам кога ще се получи. Имам лошия навик да се опитвам да правя нещата по най-добрия начин, и всяка наченка на посредственост да ме дразни. Това, разбира се често води до още по-голяма посредственост, заради ступора в който изпадаш докато мечтаеш за перфектното… Така съм и аз. Вместо да седна и да подредя снимките, аз мечтая да ги наглася като Ансел Адамс. Вместо да напиша някой ред, аз чета “Пътешествия с Чарли” на Стайнбек и имам видения как пиша подобна история. Това е едновременно и хубаво, и отвратително. Хубаво защото може да се стремиш към съвършенство и отвратително – заради ясната идея, че е просто една непостижимост. Осъзнавайки това, съм склонен да не правя нищо, след като високите очаквания няма да ми се оправдаят. Това е навярно и драмата на перфекционизма – да изпада в посредственост.
И все пак аз ще напиша нещо, ще го скрепя и със снимки. Дано бъде скоро…
