Истанбул – Балчик, 1-2.09.2012
Сутринта си пуснах компютъра и вадях, че Емо от Варна (egerchev) ми е писал, че може да преспим у тях във Варна на път за Балчик. Ние не го бяхме мислили, но наистина някъде от Балчик тръгнахме около морето и – защо не. До вечерта би трябвало да стигнем до Варна.
Мраморно море от кв. Пендик:
Истанбул е огромен град. Не беше сега времето да го разглеждаме и хванахме по магистралата. Бях идвал тук преди 6 години и там където преди бяха ниви, сега се издигаха небостъргачи. Карахме около 40-50 мин. само по магистрала, движейки се с поне 80 км/ч докато градът свърши.
На една от отбивките срещнахме тези двама образи:
Излишно е да пиша, че вече се чувствахме съвсем у дома си. Все пак след около час и половина стигнахме КПП-то при Малко Търново:
Вече на българска земя:
Холандци, обиколили цяла Африка с Ленд Роувър. Разказаха ни интересни истории за искани подкупи, копирани документи, забени визи и т.н. Прибираха се вече, но не бързаха. Обичайно при всички пътешественици на дълги разстояния, е че изглеждат не особено ентусиазирани от прибирането. Особено когато нищо важно не ги чака у тях…
Излязохме отново на нашето си море, снимката е някъде след Бургас. Исках да направя някаква снимка, но никога не са ми се получавали снимките със замисъл:
Пристигаме при Емо във Варна:
Нощна Варна:
На следния ден в Балчик. Оттук някъде тръгнахме на север и влязохме от юг след около 21 дни:
След някалко дена се прибрахме и вкъщи:
И тогава се сетихме за тия две чашки, които ни подариха още в Украйна, преди още да си мислехме, че ще може да обиколим морето:
Мислех тук да напиша нещо мъдро, но не го смятам за нужно. Пък и си уморих от тоя пътепис вече, та бързам да го приключа. 
Просто разбрах, че е едно такова пътуване почва да ти влияе, по начин по който ти дори не можеш да разбереш. И ще влияе години след това… Успях също да се осъзная как искам да пътувам и да намеря някакъв си мой смисъл в цялата работа.
КРАЙ