Да пресечеш Кавказ 18

Ozluce – Истанбул, 31.08.2011

Оставаха ни още 100 км до Амасра. Пътят стана доста труден за нас – често не беше асфалт, някакъв чакъл. С нашите гуми бяхме бавни.

Тук сме в с. Доганюрт, спряхме за кафе и ни обясниха пътя. Как ни го обясниха, не питайте, но се разбрахме. :) Дадоха ми и някаква карта от пощата, която беше доста дребномащабна, вече стана по-удобно да не гледам само в GPS-а.

Все пак тук беше може би най-красивата част на Черноморското крайбрежие:

Достигнахме и Амасра:

Тук решихме, че ще се спуснем на юг към магистралата и приоритетно ще караме към Истанбул. Сега може и да се чудя защо го направихме, а не продължихме покрай морето, но тогава просто искахме да се приберем. Карахме вече четвърти ден покрай морето, карахме по магистрали, по завои и имаше още.Идва един момент в който си се препълнил от впечатления и новите, променящи се неща могат да ти се сторят отегчителни. Имаш нужда да спреш и да починеш. Затова излязохме на магистралата и тръгнахме към Истанбул, за щастие по това време не се изискваха карти и нямаше такси:

В началото беше забавно, истинска магистрала след толкова завои. Към Измит, обаче трафикът стана невероятно тежък. В три платна колите се движеха с над 120, набутани една до друга. Карането беше много интересно – за да не ни смачкат трябваше да караме доста концентрирано и много ползвахме радиовръзката. В Истанбул отивахме към един хотел в кв. Пендик, на който бях ходил 2006-та. Не знаехме името на хотела, нито координатите, и ни трябваше над час обикаляне, докато го открием. Всичко наоколо се беше изменило и нямаше нищо общо с това, което си спомнях. В крайна сметка към 22:30 го открихме.

Публикувано в Пътувания с етикети , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>