Да пресечеш Кавказ 17

Самсун – Ozluce, 30.08.2011

Следната сутрин започна с единствената повтаряща се техническа дейност по моторите – пълнене на масло в ойлерите:

По пътя натам започнахме упорито да се оглеждаме за хапване. В едно село спряхме и тръгнах по главната в търсене на нещо. Забелязвам някаква дюнерджийница. Отпред 5-6 човека пият чай и въртят броеници, не бързат, разглеждат ме любопитно. Влизам – продавачът ухилен. Не обичам овнешки и подобни меса и затова му соча към дюнера и го питам: “Куш ?” – тази дума бях чувал от Димо за пиле на турски. Той ми отговаря – “тавук”, усмихвайки се. На мен обаче това засега нищо не ми говори. Питам на английски, той излиза навън и навярно задава въпрос към хората с броениците дали не знае някой английски. Чува се бурен смях! Дюнерджията влиза пак, вдига триумфално пръст и ме вика да вляза отзад при дюнера, където има компютър. Отворя Google преводача и разбирам, че тавук значи пиле. Не очаквах в дюнерджийниците да имат компютри с Интернет. :D Хапнахме добре.

След Самсун ни почнаха интересните завои:

Строят магистралата точно до пътя:

Стигнахме и до Синоп – единствения турски град на черноморието с южно изложение, защото е на полуостров:

В града навсякъде турски знаменца и портрети на Ататюрк.

Срещнахме поляци отиващи в Армения с Африки. Не можех да проумея защо са се претоварили толкова много, но по-слабичкия едвам изманеврира мотора назад.

Все още нямахме хартиена пътна карта, никъде не можехме да намерим. Карахме само по картата на Гармина, но там трудно можеш да разбереш кои са главни и второстепенни пътища. Малко след Синоп пътят продължаваше вляво влизайки в сушата, но на GPS-а имаше някакъв, който се движеше направо покрай морето – хванахме по него. Постепенно стана от лош асфалт – чакъл, после някакъв прахоляк, и накрая камъни. На камъните моторите взеха да греят много заради ниската скорост, а пътят ставаше все по-лош и по-лош. Накрая се върнахме 7-8 км до главния път, но преди това направих тази снимка. Беше хубаво място. В такива моменти съжалявам, че не сме с по-универсални мотори.

Според Lonely Planet пътят оттук до Амасра (около 300 км) е една от най-вълнуващите части на черноморското крайбрежие. Пътят се вие около морето, без никакви прави участъци. Щяхме да видим това…

Заради такива снимки искам да ползвам фотапарат с GPS модул. Не си спомням града, но след разглеждането на спътниковата карта би трябвало да е град Туркели:

Нормално село в тази част на Турция:

Пътят наистина стана страхотен. Тесен, завой след завой, виещ се покрай морето – качващ се нагоре, после слизащ надолу. На всяко по-равно масто имаше село или градче. Напомняше ми на руското крайбрежие, но пътят беше много по-тесен.
Търсехме къде да спим. Стигнахме Инеболу – по-голям и жив град с голям плаж. Исках да останем вечерта там, за да поживеем поне една вечер сред хората. Инеболу изглежда беше нещо като курортно селище и по времето на такъв религиозен празник всичко е пълно – хотели, бунгала. Питахме в един пансион – там беше останала само някаква обща стая. Продължихме към края на града – евентуално да опънем палатка на плажа, но и там се оказа пълно с хора. Трябваше да караме нататък. Стъмни се, нямаше места за палатки покрай пътя и на всяко по-равно място имаше село. Накрая намерихме някакво място в началото на едно село – скрити от къщите и пътя зад едни изоставени съблекални на близкия стадион, а отпред морето. Не беше добро място, но щеше да свърши работа. После заваля и дъжд. Ето и две снимки от следващата сутрин:

Публикувано в Пътувания с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>