Да пресечеш Кавказ 11

Туапсе – Мостовской, 24.08.2012

Отново не успяхме да станем рано. Говорихме с управителя на хотела за регистрациите, но само разбрахме че могат да станат най-рано на другия ден. Отивахме в Северен Кавказ, така че щеше да се наложи да спим поне още веднъж на хотел и тогава щяхме да ги правим. Поне ни заведе до място, от което да си купим карти. Разбрахме ,че в Туапсе зимно време няма почти никой, не както сега. “Вижте, много руснаци ходят на почивка в други страни, но Русия е голяма, а крайбрежието е малко и тук винаги е пълно лятно време. Затова е и тоя трафик. Моите родители ходеха в България, но вече не. Сега ходят в Турция или Черна гора, защото няма визи. Сега с визите за България стана много сложно.

Накупихме си разни карти, защото нямахме добра карта на Северен Кавказ, картата на Димо свършваше по границите на Краснодарския край. И макар пътят до Владикавказ да го знаех добре, бях го проучвал и избрал предварително, все още се чудехме за минаването през т.нар. “Перевал Шаумянский”, който беше северно от Туапсе и водеше по най-краткия път към Майкоп. Управителят също ни каза да не минаваме от там, защото пътят бил много лош с камъни и пръст. Картите наистина показваха един участък от 10-12 км, който не е асфалт. Като се върнахме съжалих, че не съм внимавал точно в тази част на пътеписа на Румбата, който беше сложил и снимки.

Докато товарехме моторите пред хотела ни заговори някакъв възрастен мъж. Това взе да се случва често напоследък – тук нямаше много мотористи, а още повече чужденци. Споделихме му, че тръгваме към Майкоп, но се чудим откъде да минем и той каза “През Шаумян разбира се! Там има малко лош път, но имам роднини от Майкоп, които всяка седмица идват тук с леката кола. Няма никакъв проблем. Къде ще обикаляте през Горячий ключ, няма никакъв смисъл. Карайте си спокойно.” Решихме, че трябва да минем оттам. Спестявахме 150 км обиколка и от тях стотина в трафик, което си беше цял ден тук.

Следващата снимка я направих нарочно. Последен сблъсък с трафика. Погледнете лентата вляво. Тази колона започва няколко километра преди това, и продължава още няколко километра нататък. 200 метра по-нататък завихме към Шаумян и Майкоп и там свършваше туристическата зона в която се намирахме още от Крим.

На Шаумянския проход не беше толкова зле. Пътят наистина е макадам, но само за 12-13 км, останалата част е съвсем хубав асфалт. Наистина с нашите гуми не беше особено приятно особено на обратните завои където имаше мека пръст, но не сме имали проблеми освен, че прашасахме:

И накрая на асфалта. Жълтите жилетки помагат много в Русия. Там шофьорите са особено чувствителни към тях и ги забелязват отдалече:

Малко след това излязохме от Кавказ в североизточна посока и тръгнахме към Майкоп – столицата на Република Адигея. За днес трябваше да караме докъдето стигнем, нямахме някаква набелязана цел. Пътят беше ясен. Още преди пътуването го бях избирал. Трябваше да стигнем до Лабинск, след Майкоп и да караме на юг директно към Кавказ по един път с местно значение. Разликата сега беше, че нямаше да се качим до Домбай, а директно да продължим към Владикавказ.


От магазина в това село си купихме това:


Продават ги за пилешки бутчета, но си беше половин кокошка. :)

Ето я и кубанската степ:

Навлизахме в най-интересния район на пътуването. Мои любими дестинации са там където няма нищо неопетнено от туризъм и можеш да срещнеш най-обикновени хора в нормална обстановка. Оттук за няколко дни беше непозната територия. В Интернет няма почти нищо, много малко хора минават там и любопитството ни беше голямо.


Тук сме преди гр. Лабинск на една бензиностанция. Тези двамата са работници в авосервиза, които веднага излязоха като спряхме и започнаха да цъкат с език първо откъде сме дошли, после заради четирицилиндровите мотори и накрая заради водното охлаждане на Фейзъра. Беше станало късно и трябваше да намерим къде да спим, затова се заговорихме:
- Тук при вас как е? Може ли да се спи на палатка?
- Разбира се! Заповядайте, където решите.
- Не е ли опасно? Нали уж има терористи…
- Тук!? Не. Тук е напълно безопасно, няма такива работи. Може спокойно да си опънете палатката където искате. Но надолу внимавайте, в никакъв случай не спете на палатка, само на хотел. Но тук – няма никакъв проблем. Съвсем безопасно е.

Послушахме човека и десетина километра по на юг намерихме ниско място, отдалечено на 200м от пътя, което беше отлично за палатка – не се виждаше от шосето.

Единствения проблем беше, че сме близо до река и комарите искаха да ни вдигнат палатката, та трябваше да се приберем рано.

В палатката проучих Lonely Planet какво казва за региона. Значи от тук до Владикавказ бяха около 485 км, което означава че при добро време ще може да ги вземем за един ден, ако тръгнем рано. Обадих се на брат ми да намери евтин хотел във Владикавказ и на другия ден трябваше да станем рано и да караме натам. Щеше да е интересен ден – за един ден щяхме да минем през няколко републики и ако имаме късмет да видим Елбрус.
А Lonely Planet мълчеше за Чечня и Дагестан като твърде опасни, чудех се дали щеше да ни стигне смелост ако трябваше да се връщаме да минем от там или поне през Чечня.

Публикувано в Пътувания с етикети , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>