Да пресечеш Кавказ 10

Туапсе – Красная поляна – Туапсе, 23.08.2012

За следващия ден решихме да си оставим паспортите за задължителната адресна регистрация в Русия да караме до Красная поляна и обратно. Май не беше много добра идея да се движим без паспорти, но поне до сега пътните полицаи не ни ги бяха искали. Пътят до Красная поляна беше 180 км, почти 400 км в двете посоки. Трябваше да тръгнем рано, но се забавихме и чак към 11 часа излязохме от Тупсе.

Знаехме, че вероятно това ще е най-натоварения път за цялото пътуване. Вечерта преди този ден имахме известни колебания дали да продължим към Сочи, заради ужасния трафик, но бяхме решили да караме и да видим докъде ще стигнем. Все пак искахме да видим високите части на Кавказ за пръв път и това ни даваше достатъчен стимул да продължим нататък. Трафикът не беше достатъчен да ни спре!

И наистина пътят от Тупсе към Сочи става още по-труден. Хълмовете се “забиват” още по-нагънати в Черно море, от което пътят представлява завой след завой, като ту се катери, ту се изкачва. Всъщност е доста приятно и мога да определя този път за един от най-интересните за каране – точно заради конфигурацията и хубавия асфалт. Единствения проблем, който го правеше тежък беше трафикът. Често се срещаха разни бавнодвижещи се КАМАЗ-и и бусове, които нареждаха в добрия случай колони от по 10-15 коли. От друга страна шофьорите там са много внимателни с изпреварванията на непрекъснати линии, а там почти навсякъде е така… И за допълнение към това във всеки град стават още по-дълги задръсвания – просто през пътят минават пешеходни пътеки с туристи отиващи на плаж:

Тук пак бяхме спряли за кратко охлаждане, жегата допълнително натоварваше нас и моторите. Имахме предимство с изпреварванията, но трябваше да караме с повишено внимание и по-бавно от възможното. Автомобилите изобщо не се съобразяваха с нас. Нямаме и много снимки от отиването, понеже просто искахме да стигнем до Сочи по-бързо. Карането беше интересно, но доста изцеждащо. Хубавото е че бяхме разтоварили тежкия багаж.

Влизането в Сочи изобщо не ни беше в плановете, карахме директно към Адлер и Красная поляна. 60 км преди Сочи отново задръстване заради ДПС пункт на влизане в Голямо Сочи. Минахме бързо без проверки на документи, като ни видяха, че сме с български номера. Тук за пръв път видяхме такъв ДПС пункт в Русия – има знак за каране с 5 км/ч и минаваш бавно, като от двете страни има полицаи, които решават дали да те спрат или да продължиш. А може и да не е за пръв път. Толкова много такива пунктове минахме, че вече ми се губят детайлите. Малко преди Сочи започва истинска магистрала – градът има околовръстно, което минава северно от него и за 15-20 минути стигнахме до Адлер:

В Адлер има международно летище и тук ще са разположени част от олимпийските съоръжения за олимпиадата през 2014 г – основно зимните стадиони, които са съвсем до морето. Много е странно, виждайки хората по бански, които отиват на плаж да си мислиш за зимна олимпиада, но след един час щяхме да разберем, че това е напълно в реда на нещата. Минахме покрай летището и се отклонихме от пътя, който продължава към Абхазия в посока към планината.


Това е долината на река Мзмыта покрай която се движи пътят към Красная поляна – курорта, в който ще се проведат игрите. Строежите бяха навсякъде, като долината е изравнена за да могат да се строят разни олимпийски съоръжения, а това вдясно е високоскоростната железница, която ще свързва летището с Красная поляна.

И макар да докоснахме Кавказ преди два дни, тук бяхме още по-доста щастливи достигайки по-високите му части:


На това място е приключила многогодишната Кавказка война, като Руската империя присъединява последно западните части на Кавказ. И ако Руснаците тогава са си мислили, че са превзели напълно кавказките народи, историята днес, след 148 години показва, че са грешали…


Тук милицията беше затворила пътят. Стояхме и чакахме, оказа се че “президентът” е на визита в района. Всички тия задръствания и сега това! Отстрани на пътя стояха работници и се заговорихме:
- Какво става, защо са спрели движението?
- Защо, защо! Госпрезидент Путин е на проверка! Всеки път, всеки път, когато идва тук и спираме да работим докато мине, нищо не правим цял ден! Ну это Росия, это ненормалная страна!

Всъщност се оказа че не е Путин, който не е и президент, а е Лукашенко – беларуския президент с кортеж от 20-30 коли. Заради неговата визита на всички отбивки на по пътя още от Адлер 40 км назад имаше полицай! Аз в началото помислих, че охраняват олимпиадата от кавказците, но дори и аз се съмнявах в пресиленото си предположение. След 15 минути ни пуснаха да продължим.

Вече се виждаха пистите на Красная поляна:


Ако искахме да видим повече от планината, трябваше да се повозим на един от кабинковите лифтове.

Още в началото се разкри гледка с потресаващо мащабното строителство. Доста милиарди налива в момента Русия в Красная поляна:

Горе на над 2000 м ни посрещна отново строителство:

Изумявах се как са качили там тези машини и какво дълбаят! Сигурно нови писти:

Планината беше достатъчно красива и без багерите:

Изумително е също, че оттук се вижда морето. Снимката е силно модифицирана за да се различи добре:

Оттук до морето се стига за около 50 минути. Наистина си дадох сметка, че това е уникално място. Много е вероятно да имат проблеми със снега заради близостта с морето. Някъде бях прочел, че другия най-близък кавказки курорт Домбай ще се ползва като резервен за алпийските ски в случай на липса на сняг. И макар че Домбай е на 120 км по пряка линия от тук няма директен път и трябва да се заобиколи около 630 км. Нямам идея как мислят да превозват спортистите.

А Красная поляна се превръща в най-големия ски курорт на Русия и се състои от три отделни ски зони, които продължават да се правят в момента, като Горная карусель на която бахме ние е пусната 2008, а там където ще са състезанията по алпийски ски е зоната западно от Горная карусель работеща от началото на 2011. Такова мащабно строителство не бях виждал наживо. Цялото строителство се ръководи от държавната фирма Олимпстрой и видяхме паркинги със стотици товарни камиони и доста работници.

Някъде зад тези планини се намира платото Лагонаки, което видяха миналага година rumbata и компания: http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=109335&p=1382232#post1382232 Път дотам, обаче няма.

Без коментар:

Тръгнахме обратно към Сочи към 6-7 часа и бяхме отново спрени от полиция заради президента. Срещнахме работници – единия беше от Узбекистан, а другия от близката Адигея. Горе също видяхме работници, които не бяха руснаци – явно от централноазиатските бивши републики. Момчето от Майкоп разбра че на другия ден тръгваме натам и обясни, че пътят през “Перевал Шаумянский” (директно на север от Тупсе) бил лош и да не минаваме оттам. За пръв път бях неподготвен с маршрута. Бях го проучвал и мислех, че е асфалт, но той каза че има участък без асфалт и камъни и изобщо не ставало! Глупавото е, че и в пътеписа на rumbata изобщо не го бях отчел и не можех да си спомня нищо за там, а той го е писал.
Както и да е, на другия ден щяхме да го мислим. Когато правя нещо аз го разбивам на етапи – сега важното беше да се върнем в Туапсе. Следващата стъпка все още не беше на дневен ред.

Ето и къде живеят работниците на Олимпстрой:


По-добра снимка на Сочи не можах да направя. Вече се беше стъмнило, бяхме спрели съвсем на пътя, а трафикът направо ни “отнасяше”.

Потокът от коли се беше разтоварил съвсем малко. Прибирането беше тежко заради тъмното и умората, но в един момент, човек почва да работи като машина с мотоциклета и завоите, и просто минаваш километри все едно копаеш с лопата и знаеш, че работата трябва да се свърши. Все пак това е един от най-интересните пътища по които съм минавал и ако не беше трафикът щеше да е прекрасно място за каране.
Прибрахме се към 11 вечерта за да разберем, че не са ни направили регистрациите. Имало някакъв проблем с милицията.

Вечерта имахме и леки колебания с минаването към Грузия, но и двамата искаме да пробваме. Проведохме някакъв такъв разговор. Не ни трябваха повече от 2-3 мин.
Аз:
- И какво ще правим с Верхний ларс?
- Ами не знам, дали имаме време?
- Време има, ако не се бавим много в Кавказ т.е. сигурно ще трябва да пропуснем Домбай и да караме от тук директно към Владикавказ. Но така или иначе по план трябваше да стигнем поне до Беслан, няма никаква причина да не опитаме.
- И ако не ни пуснат?
- Ще се върнем, тогава ще отидем до Домбай и може би някъде другаде.
- А ако ни пуснат от Русия, и после грузинците ни върнат, с нашите визи няма да ни пуснат обратно в Русия.
- Да, това е проблем, но не ми се вярва да стане. Руснаците най-вероятно няма да ни пуснат да излезем, ако знаят, че грузинците няма да ни позволят да влезем. Пък и грузинците са с доста по-либерален режим за ЕС. А и дори да се случи това, накрая ще ни пуснат в Грузия някак си. По-важното е руснаците да ни пуснат да излезем.
- Ами добре, да пробваме тогава!

Публикувано в Пътувания с етикети , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>