Да пресечеш Кавказ 9

Анапа – Туапсе (Русия), 22.08.2012

Ето и къде бяхме опънали палатка. Мисля, че къмпинга е хубав за този край на света:

За съжаление нямаме снимки от Анапа, а се движихме известно време по крайморския път. Градът е известен с многото си “пионерски лагери”, които бяха едни доста големи комплекси.

Закусваме шашлици. Може друго да няма, но в крайпътните “кафета”, винаги има шашлик. Всъщност там на ресторантите им викат “Кафе”:

Продължихме към Новоросийск. Малко след Анапа, наистина започва Кавказ. До там е напълно равно, но на около десет километра в източна посока се навлиза във възвишенията и хълмовете на Кавказ. Оттук най-високата планина на Европа продължава около 1000 км за да достигне до Каспийско море. И макар Елбрус да се извисява на 5600м, тук все още планината е просто планински релеф с хълмове по 100-200 метра.

Стигнахме и Новорисийск, мисля, че е най-големият град по руското черноморие:

“ТИР паркинг” само с КАМАЗ-и. В следващите дни разбрахме, че това е основната товарна машина тук:

Новоросийск е голям град за нашите разбирания, също и най-голямото черноморско пристанище на Русия. Заобиколихме го по околовръстното, където разбира се имаше задръствания, и излязохме от другата страна.

Новоросийск е “город-герой“, но в почти всички руски градове, а и украински има подобни монументи на влизане.


Този човек караше 125 кубикова Ямаха, с която беше ходил да види синовете си до Санкт Петербург. Трябват му 5 дни в едната посока.

Оттук започваше най-тежкият път, който някога сме карали. Знаехме за това предварително. Пътят, който върви по руското крайбрежие е двулентов и няма друг по-голям, като свързва Сочи с Анапа, а по средата се съединява с път, който идва от Краснодар и Москва. Пътят е с интересна конфигурация – завой след завой, нагоре и надолу. Сочи официално е 300 000 човека, но цялото “Побережие” лятно време е пренаселено. И макар вече да се оплаквахме един друг от трафикът около Новоросийск, той щеше да надмине дори най-лошите ни очаквания.


В Русия е пълно с такива Волги, не че е лошо. Неприятното е че шофьорите въобще не се съобразяваха с нас, нямаше никаква толерантност към мотористи, както е в Украйна. После в Сочи стана още по-зле. Опитваха се да ни изпреварват и избутват, макар че моторите са много по-динамични. Разбира се трябваше да продължим да се движим и това леко неудобство се коригираше с по-агресивно каране от наша страна. Тук някъде пренебрегнахме предупрежденията на Димо да не изпреварваме на непрекъснати линии. Прекалено бавно и опасно ставаше ако се движим с трафика…

Около обяд пристигнахме в Геленджик. Много подреден курортен град, над който се извисяваха високи хълмове:

Геленджикския залив е много интересен. Вижда се на тази снимка:

Градския плаж е от пясък, добит от от дъното на залива. Температурата на водата винаги е по-висока от тази на морето.

Според Димо края на плажа ставал за палатка, но не ни се струваше така, при тази навалица:

Просто те бяха минавали тук извън сезона, но сега със сигурност тук не ставаше за къмпингуване… В Геледжик по съвет на тираджията от Керч си купихме руска СИМ карта, наистина беше много по-евтино, отколкото роуминга.

Продължихме нататък. Трябваше да се установим в Туапсе тази вечер – на около 150 км по натоварената “магистрала”. Малко след Геленджик усетихме с пълна сила безумният път:

Както си карахме и изведнъж стана тапа, която се движеше едвам едвам. На фона на целия трафик се правеше и ремонт на пътят, като нашата лента беше залята с асфалт, заради полагане на нова настилка. През последните години, обаче не бях виждал някой у нас да кара колите да се движат по този прясно полят асфалт. Там, обаче го правеха. Карането на мотор по току що излят асфалт не е особено лесно – моторът се пързаля като на лед и трябва да се кара много бавно. Стана още по-интересно като колоната спря на един баир, натиснах предната спирачка и аз с целия мотор се пързалях надолу по течния асфалт. Трябваше да тръгна за да не продължа да се пързалям, все пак имаше някакво сцепление. Омазахме гумите съвсем прилично, а на задния калник все още имам остатъци от този асфалт…

И ако тогава си мислехме, че не може да стане много по-зле сме грешали. Съвсем малко по-нататък започна нова колона от коли, която вече не се движеше, а пълзеше. Започнахме да изпреварваме внимателно колите в лявата лента, нямахме друг начин. Моя мотор не би могъл да се движи с пълзяща скорост дълго време заради въздушното охлаждане. Руските шофьори са много внимателни с изпреварването и спазването на знаци и маркировки. Все пак и те едвам издържаха и можеше да се видят коли изпреварващи в насрещното, и когато отсреща дойде кола минаваха още по вляво в банкета. Може да си помислим, че в тоя трафик техния КАТ (ДПС) се опитва да регулира движенето, но това не е вярно, понеже това си е нормалния трафик. Тук видяхме как минава руска патрулка – в насрежното, подсвирваща на колите, които се отбиваха където могат за да минат – в повечето случаи в банкета. След около 6-7 километра задминаване на коли спрях за да се охлади малко мотора – маслото отиваше към 110 градуса.
Оттук идваме:

А нататък е това:

Банкета също става за каране, но е особена тръпка, когато те настигне някой Камаз отзад и почне да подсвирва. Беше доста по-безопасно в насрещното с нормална скорост. Не исках да съм тук с кола! След още няколко километра стигнахме причината за задръстването. Ето този сфетофар на главния път от Краснодар:

Не можеше да си обясним защо тук нямаше кръгово…

Към 6 часа пристигнахме в Туапсе. Знаех за един хотел там, който е хубав и на добра цена, и успяхме да го намерим след малко обикаляне. Цената беше 1600 рубли на вечер – около 80 лв. за двойна стая, което за този регион е много добре. А трябваше и да правим адресна регистрация. Планът беше на другия ден да стигнем до Сочи и да се върнем обратно в Туапсе. Така или иначе пътят ни след това тръгваше на север от Туапсе.

И тук се случи може би най-важния момент в пътуването. Имаше добър Интернет в хотела и докато чакахме рецепционистката да пристигне си отворих пощата, видях мейл от форума на Horizons Unlimited, че в темата Black Sea Coast Road: Georgia to Ukraine, за която бях абониран има нов отговор. Отворих форума и прочетох това:

I crossed the border between Russia and Georgia three days ago – direct south from Vladikavkaz, not sure what’s the name of the crossing.
I’ve got Polish passport, not sure if it makes a difference. Ho hassels at all, Goergians let motorbike riders go without waiting in line

Доста “точки” се бяха съединили в наша полза днес – от това да се абонирам за темата месеци преди това, през решението да тръгнем на север и да се откажем от обиколка на морето, до интернета точно този ден. Спомням си, че като го прочетох извиках изненадан и Силвия чак се притесни, че се случило нещо лошо. Бях много изненадан! Цялата информация, която бях събрал за Верхний Ларс преди да тръгнем показваше, че няма никакъв шанс да се премине в Грузия. Но мнението беше от преди няколко дни! Явно обиколката на Черно море не е толкова невъзможна…

Публикувано в Пътувания с етикети , , , , . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>