Одеса – Стерегуще (Крим), 17.08.2011
На следващия ден продължихме към Крим. Бях чел и слушал за Крим. Мислех си, че знам това-онова, но три дни след това се сещах за думите на Хайтов „Защото за да може една работа да се разбере, трябва да си я видял отпред, ама и отзад!“.
На тръгване спряхме да заредим на близката бензиностанция:
Забележете черната пластмаса на капака на ладата! В Украйна почти всички коли са с такива. Не знам каква е практическата стойност на това приспособление, но след като можеше да се види дори на изгнили москвичи, то е по-скоро моден “тунинг”. Старите Москвичи и Лади са все още често срещани. А на бензиностанциите плащането с дебитна карта е сложна работа. В Украйна бензинът е евтин – около 1,70 лв., бензиностанции има навсякъде, но плащането с карта е възможно само ако кажеш предварително колко да ти сипят. И то не винаги. Имат и интересни “интерком” уредби на всяка колонка, през които бензинджиите си комуникират с касите, и така е на всяка бензиностанция.
Това е пътят към Крим. Степи и дълги километрични прави, почти без завои. Асфалтът не е ремонтиран от съветско време, но за сметка на това “държи”. Започвам да си мисля, че единствено у нас се правят настилки без да се мисли за сцеплението с гумите. Трябваше отново да караме твърде бавно заради постоянните изненади на пътя. Трафикът навсякъде си беше сериозен.
Срещнахме полски мотористи – мъж и жена с нещо като Трансалпи мисля, отиваха на Крим. Общо взето по пътя към Крим се срещаха мотористи – и местни, и чужди, популярно място е. Поляците се оплакаха, че пътят бил много лош, макар, че с техните мотори не би трябвало да се усеща толкова.
Пресякохме Днепър при гр. Херсон…
…и Силвия я спряха:
На мен ми стана смешно, понеже преди нея минах аз и мен не ме спряха. Работата беше ясна, спрях да снимам, но за съжаление дългия обектив беше в нея. Иначе щеше да се получи хубава снимка за корица на книгата “[b]Как вы разбираетесь с ГАИщниками?[/b]” Между другото има такава книга по бензиностанциите. Хората са написали цяла книга по въпроса и им викат ГАИщниками. Катаджията искал да пише протокол, но Силвия му казала няколко пъти че не е превишавала скоростта и ако иска да пише. И накрая я пусна, разбира се. Тя наистина е карала по-бавно, очевидно си ставаше дума за обичайния рекет. Тия караулки са често срещани по пътя и винаги можеш да очакваш отнякъде да ти излезе такъв. Според мен ако не се поддадеш на рекета нищо не маже да стане освен да те забавят малко.
Почти навсякъде по пътя има подобни сергии:
Иначе няма много крайпътни заведения, но пък на няколко километра се срещат магазини “Продукты”, които са магазини за хранителни стоки и можеш да си купиш всичко за ядене. Цените са по-ниски от България.
Това не помня къде точно е, но на няколко места се минава през подобни “коси”, много е красиво:
За деня бяхме планирали да стигнем някъде до северозападния бряг на Крим и там да пренощуваме. Според картата, която носех там имаше няколко къмпинга, което значеше, че има места за палатка.
Официалната табела за Автономната репубика Крим на главния път към Симферопол. В Крим повечето официални надписи са вече на руски. Отклонихме се надясно към предполагаемите къмпинги:
Влязохме в едно село и започнаха да изникват табели за разни “база отдыха”. Решихме, че щом има почивни бази е добре, стигнали сме курортно селище. Слязохме по пътя към морето до “База отдыха Чайка”:
Почивната база представлявше някакви дървени бараки по няколко кваднатни метра и на повечето места хората вече бяха опънали маси и се готвеха да почват да пият. Пообиколих не толкова за да търся дали има място за палатки, просто ми беше интересно да видя базата. Палатки нямаше, но така или иначе навън щяхме да намерим място. Зачудих се какъв точно “отдых” е това, точно тук. Не го разбрах веднага, трябваха ми още няколко дни.
Изляхохме от селото и просто опънахме палатка на плажа, който продължаваше на запад. Неприветлив и не много чист плаж, на който имаше няколко други палатки. На практика плажът не ставаше за къпане, но пък беше с някакъв пясък. Снимките са от следващата сутрин:
Това в далечината са почивните бази:
