Антоан дьо Сент-Екзюпери

Много хора са чели “Малкият принц”. Аз също съм го чел, но не ми беше познато другото творчество на Екзюпери. Спорно е колко “Малкият принц” е детска книжка, но наистина е най-детското на Екзюпери.

Преди повече от година си купих старо издание на “Избрани творби” на Екзюпери, започнах да чета, в началото трудно. После стана по-лесно, докато накрая съвсем ме грабна. Аз винаги чета бавно, но Екзюпери се чете много бавно – четеш и препрочиташ, като свършиш пак препрочиташ. Останах впечатлен от дълбочината на вътрешния живот, който е кипял  него. И начина по който го е описал.

При Екзюпери всяка дейност разпалва вътрешни размишления. Той може да опише вътрешните борби на себе си и на други хора, свързани с външни дейности или събития. Нещо, което почти липсва в съвременния свят, който така брутално мачка вътрешния живот, дълбокия размисъл, съзерцанието. Сякаш напоследък създаваме представите си за хората, нещата или събитията само по външния им израз. И все едно вътрешното няма значение, няма смисъл, то е нереално.

При Екзюпери, напротив, обратно. Всичко е вътрешно, дълбоко, осъзнато. За него там е истинския живот. В творбите си той описва живота на пилотите в началото на авиацията, преживелици като пилот в гражданската и военната авиация, описва зората на пощенската авиация, войната…

Да, наистина Екзюпери е имал “динамичен” живот, случвали са му се драматични неща. И ако много хора, живеейки живота си никога не се замислят дори мъничко, то Екзюпери сякаш измъква всяко пламъче от събитията, за да се разгори в един огън вътре в него. И самия той казва, че точно този вътрешен живот прави човека. И заради него си струва да живееш…

Тази книга зае едно от близките места до леглото ми, където вечер чета. Винаги мога да посегна и да намеря това което ми трябва. Аз имам моменти, които много ме замислят, разрязват ме вътрешно, и в такива моменти винаги посягам към книгите. И там винаги намирам нещо, което ми помага да усетя реалността. В немного голямата книжка на Екзюпери  има почти всичко, просто трябва да се разходя из страниците.

Накрая мога да завърша с едно парченце от “Боен пилот”. Всъщност тази извадка не е най-яркото. Просто е една част от творчеството на Екзюпери. В неговите творби на всяка страница има нещо важно. Аз обичам да слагам откъси и цитати, но не обичам цитатите в съвременния смисъл. Цитатите са се превърнали в някакъв пряк път за мързеливия човек. И ако навремето не е имало толкова много синтезирана информация, то сега цитати ни заливат отвсякъде. И си създаваме представа за разни неща от дребни парченца, песъчинки от истината. Мислиш си, че е по-добре да прочетеш една страница с цитати и после се чувстваш “запознат”. Гледаш филм, и мислиш, че си разбрал книгата по която е направен филма… Цитата има смисъл единствено, ако разпали някакъв интерес у читателя му. Интерес, който да го накара да усети цялото. За останалите, които виждат само цитата, той няма особен смисъл, не носи нищо.

“Аз ще воювам за превъзходството на човека над отделната личност, както и на всемирното над частното.
Аз вярвам, че преклонението пред всемирното възвисява и свързва отделни богатства и създава единствения истински ред, който е редът на живота. Дървото е напълно в ред, макар че корените му се различават от клоните.
Аз вярвам, че преклонението пред отделното влече само смърт, защото създава преклонение пред приликата. То смесва единството на духовното същество с еднаквостта на неговите части. И опустошава катедралата, за да подреди камъните. И аз ще воювам срещу всеки, който ще поиска да наложи един специален обичай вместо другите обичаи, да наложи един народ на другите народи, една раса на другите раси, една мисъл вместо другите мисли.

Аз вярвам, че превъзходството на човека установява единственото равенство и единствената свобода, които имат някаква значимост. Аз вярвам в равенството на правата на човека, като се има предвид всяка отделна личност. И вярвам, че свободата е свобода за възвисяването на човека. Равенството не е еднаквост. Свободата не е възбуждане на отделната личност срещу човека. Аз ще воювам срещу всеки, който поиска да подчини на отделна личност – както и на множеството от отделни личности – свободата на човека.

Аз вярвам, че моята цивилизация нарича, милосърдие жертвата, давана на човека, за да се установи неговото царство. Милосърдието е дар, даван на човека, независимо от посредствеността на отделната личност. То създава човека. Аз ще воювам срещу всеки, който твърди, че моето милосърдие възхвалява посредствеността, който ще отрече човека и ще затвори по тоя начин отделната личност в окончателна посредственост.

Аз ще воювам за човека. Срещу неговите неприятели. Но също тъй и срещу себе си.“