Книги…

Опитвам се да чета във всяко свободно време, което намеря. Не е лесно. Смесил съм и “стиловете” та чета всичко, което ми се стори интересно. Наскоро привърших книгата “Да имаш или да бъдеш” на Е. Фром, който прави интересен анализ на съвременните западни общества. Макар и писана през 70-те повечето неща са валидни и сега. Той категоризира хората на два основни “модуса” – притежателен и битиен. Едните искат да “бъдат”, а другите да “имат”, като проявават тази си склонност във всякакви начинания – желание за притежаване на вещи, на хора, на знания (без да ги разбират)… Трудно е да се обясни в няколко изречения.

Основната идея на Фром, е че капиталистическия свят е добра почва за оформяне на все повече и повече притежателно ориентирани хора, които искат да имат много, отъждествяват се с вещите които притежават и т.н. Съвсем логично тъй като за да работи системата, трябва да има хора ориентирани към потреблението като път към “щастие”, нещо което им се обещава от рекламите… Живееш за да работиш, работиш за да печелиш, печелиш за да потребяваш. Не мога да не бъда честен и да не си призная, че преди години и аз бях “заразен” донякъде от тая идея.

Всъщност Фром е прав. Въпросът е, обаче, че той пише книгата през 70-те, говори че това е път за човечеството който не води до никъде, но въпреки всичко почти 40 години след това,  “свободния свят” към който сме се устремили и ние, стои на основите на капитализма. Дори критикува Маркс, че прекалено рано е видял края на тази система. Само, че Фром може би също не е виждал съвсем ясно преди 40 години. Капитализма с добрите си и лош страни продължават да се развива.

Къде е истината не знам, някак си няма как да знам. Последните 100 години докараха човечеството до нечуван прогрес, но му докараха и безумни войни, още по-голямо разделение на бедни и богати, водещо до безумно насилие. И все си мисля, че всъщност хората, които са в основата на прогреса са тези, които искат да бъдат, а не да имат. А другите? Те воюват – за нефта, парите, “вярата”, парченца земя и какво ли още не. А Джон Ленън е пеел още през 70-те:

Imagine there’s no Heaven
It’s easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today

Imagine there’s no countries
It isn’t hard to do
Nothing to kill or die for
And no religion too
Imagine all the people
Living life in peace

You may say that I’m a dreamer
But I’m not the only one
I hope someday you’ll join us
And the world will be as one

Imagine no possessions
I wonder if you can
No need for greed or hunger
A brotherhood of man
Imagine all the people
Sharing all the world


Публикувано в Литература, Мисли. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>