Следващият откъс е написан от Силвия…
Неусетно бе станало понеделник – денят за прибиране… Не ни се тръгваше особено много, а и релаксираната атмосфера в Гърция с нищо не напомняше за ширещата се криза на международните финансови пазари
На връщане минахме през ГКПП Златоград – Ксанти като основната идея бе не повтаряме част от маршрута. Набелязаните обекти по пътя на обратно бяха основно Дяволския мост край Ардино и стената на язовир Кърджали.
Стартирахме необичайно рано за нашите навици (към 9:00/9:30) от Палио в посока Кавала – Ксанти – Златоград. Пътят стана особено живописен и завоест през последните 25-ина километра преди ГКПП-то.
Тук да вметна, че това беше първото дълго пътуване с тази стойка и с този куфар на фейзъра. Не ме напускаше подозрението, че нещо от всичката пластмаса дето беше накачулена по опашката на мотора ще се счупи…
…но стойката издържа дори и по пътя до Дяволския мост и обратно, което горе долу разсея моите притеснения
А сега и за моста: Николай беше особено ентусиазиран за разходката до Дяволския мост и чак след Ардино каза по разговорното – „ми тука има малко макадам”… казах „хубаво де, колко толкова да е, да караме” след около километър-два още не бяхме стигнали обекта, а указателната табела сочеше 5 километра до моста
В действителност теренът не беше особено труден: като основните неудобства бяха теглото на XJR-a и нервността на FZ6-цата. Даже спряхме за „позьорски” снимки, като например тази:
Стигнахме в Кърджали към 16:00 ч., качихме се на стената на язовира и се поразходихме. Умората явно не беше налегнала само мен и тук някъде в края на отсечката Кърджали – Асеновград участниците в мероприятието полегнаха на ливадата за кратка почивка