За следващия ден имахме някакви планове да се прибираме, но решихме, че след като сме тук няма смисъл да пропуснем и Тасос. За острова бяхме чували противоречиви мнения – на някои им харесваше, на други не. Трябваше да проверим. 
Фериботът от Керамоти (40 км от Кавала) е много по-бърз и струва само 8 евро за мотор и човек.
Фериботите са доста начесто – през около час. Заради жилетката едни хора ме взеха за продавача на билети и се раправяхме на английски една минута, докато се разберем, че всички търсим билети. В крайна сметка билетите почват да се продават трийсетина минути преди да тръгне корабът. Човекът който се заговори с мен се оказа македонец, та после се разбрахме лесно. Като му казах, че съм от Търново той изпадна във възторг, заради едно “много убаво ловище” там в планината. Ставаше дума за дивечовъдното стопанство Лъгът до Севлиево.
на ферибота
Основните туристи са българските. Повечето коли бяха български и се чуваше българска реч навсякъде, все едно не бяхме в друга държава.
остров Тасос
На ферибота ни заговори нашенски “бизнесмен”, който се интересуваше как да се прибере в София. Влязъл бил от Златоград. Ходил в Смолян да се види с някакви авери, но забравил откъде бил точно пътя за София щото не е идвал от 6 години на Тасос. Пообяснихме му вариантите за връщане и къде има дупки и къде не. “Аз съм с джип, дупките не ме бъркат.” Чудесно. После му казахме, че има и друг ферибот до Кавала, който пътува почти два часа и струва повече пари. “Е, колко да струва – 50, 60, 100 евро, 150 евро, няма проблеми.” Е, при такъв бюджет нямаше какво да го мислим. Забавен човек. Изобщо имаше всякакви различни български хора, но преобладаващите бяха тия с лъскави джипове и автомобили.
Главния град на острова - гр. Тасос
След като слязохме от ферибота пак станахме консултанти на нашенски туристи. Не знам откъде излъчвахме такъв авторитет. Може би заради GPS-а закачен на мотоциклета. Или заради картата. В днешно време всички имат GPS-и, но малко имат карти. Едно семейство с хубав автомобил беше на острова, но не знаеше какво да прави. Мъжът говори със Силвия, тя му казва, че това е главния и най-голям град, но той не вярва – не можело това село да е главния град! През това време жената пита мен: “А тука какво интересно има за гледане, да знаете.” И аз казвам: “Ами то всичко е интересно, но ако питате за някои забележителности – има някъде тук манастир, но не мога да ви кажа къде точно. Може да обиколите острова – 95 км е обиколката, пътят е хубав асфалт“. Жената прибягва до мъжа и му казва “Чуваш ли бе? Може да обиколим острова с колата – 95 км бил пътя.” – “Абе кво ще му обикалям на тоя остров!” Тук беше време да започнем нашата обиколка.
Пътят наистива е хубав – държащ асфалт без познатите ни дупки. На картата открих разни пътчета, които отиват във вътрешността на острова и на едно място завихме. Продължихме десетина километра навътре и стигнахме малко обикновено село, където хората си празнуваха Великден. В това село основния поминък бяха маслините, а най-интересното бяха многото кошери в маслините. Явно тук ядат маслинов мед.
с. Мариес във вътрешността на Тасос
На Тасос има разни пътчета във вътрешността, но изглежда до това село е единственият асфалт. Всичко останало е макадам. За съжаление с нашите мотоциклети не е много добра идея да влизаме в макадам, ако не е крайно наложително.
тук обърнахме
близо до Мариес
маслините
Лименария
гръцки мотористи
Това е снимка на типични гръцки мотористи. Там основно се кара без екипировка. Най-честата екипировка е мото якенце. Всичко останало – каски, ръкавици, панталони, наколенки се счита може би за ненужен аксесоар. Странното е че карат големи и бързи мотори без нищо. В Кавала видях как си ги карат дори и бързо. Много от тях нямат и номера – тия двамата напети хубавци нямаха. Интересно ми е как се кара Ninja по едни очилца. За цялото време засякохме един единствен гръцки моторист, който беше долу горе нормално екипиран – всички останали, а те са много, разчитат на “вградените” си каски и протектори. Започвам да си обяснявам и защо имат толкова много параклисчета по пътя. Даже ако им е такова мисленето в посока на безопасността, спирам да се чудя защо цялата им държава е пред фалит. Ние предполагам сме изглеждали като кръгли идиоти с тези светлоотразителни жилетки.
Лименария е някъде на средата на пътя, обикалящ острова. Източната част, и особено североизточната са по-планински, и като цяло пътя ми допада повече. Има много завои и интересни пасажи.
източната част на остров Тасос
В тази част е и манастирът Св. Архангел Михаил, на който снимането е забранено
обратно на ферибота
Последните фериботи за деня се напълват доста с автомобили и хора:
Източната част на Кавала