Зона отчуждения. 30 години след аварията.


“Зона отчуждения Чернобыльской АЭС” е официалното име поставено от СССР, скоро след аварията през 1986 в АЕЦ Чернобил, на територия в Украйна с радиус около 30 км около авариралия 4-ти блок. Нарича се накратко – Зоната. Заради високото ниво на радиация всички селища са евакуирани, поставена е под военен контрол, има граница и се охранява. Площта ѝ е приблизително 2600 кв.км, в нея има множество селища и един петдесетхиляден град в който от 30 години няма нито един човек. В територията на зоната влизат работници, учени и …туристи, разбира се.

Едно от КПП-тата за влизане в зоната е Дитятки – най-известното, заради близостта си с Киев.

От зоната са евакуирани около 115 000 човека през 1986 и още около 220 000 през следващите години. Няколко десетки селища са напълно изоставени, превзети от дивата гора и животни. И все пак към 2016 има 186 човека, които са се върнали по селата и отказват да напуснат. Те са предимно възрастни хора и ги наричат  “самосели”. Според украинския закон са нарушители, но всъщност охраната на зоната, не само че не ги гони, а ги смята за особена ценност и им помага с каквото може, след като по селата нито има ток, нито вода, нито доктори.

Това е едно от селата, което не е от малките. Растителността го е превзела напълно. Площадът:

Главната улица:

Бакалията:

Медицинският пункт:

И много къщи:

Дозиметърът показва 0.17 uS/h (микросиверта на час), като в София в момента е 0.13 uS/h. Всъщност през повечето време в зоната дозиметърът показва стойности около 0.17, което е напълно безопасно. Но пък има много места, където показва в пъти повече.

В тази къща доскоро е живяла една баба, така изглеждат и къщите на останалите местни хора. Животът там е като 100 години назад – няма ток и течаща вода.

Град Чернобил, на който е кръстена едноименната централа е единствения, който се поддържа частично. Има жилищни сгради за работници, магазин, музей, и дори хотел.

Мемориалът с имената на всички евакуирани селища:

Това е паметникът пред пожарната в Чернобил. Надписът означава “Тези, които спасиха света”.

Ако оставим настрана спекулациите и легендите около аварията, основните жертви са били точно пожарникарите, които са гасили пожара веднага след експлозията на реактора. Те са мислели, че имат работа с електрически пожар, без да си дават сметка за радиацията. Всъщност някои от оцелелите споделят, че много добре са разбрали положението, но е трябвало да гасят. Първите жертви са пожарникарите гасящи покрива, точно над реактора, получили смъртоносни дози радиация за минути. Останалите са починали в следващите часове и дни от остра лъчева болест.

Някои от машините използвани при ликвидацията на последствията от аварията. Част от тях са сглобявани набързо, оказали са се неефективни, повреждали са се, включително от високото ниво на радиация, и затова особено в началото се наложило използване на “живи машини” – войници, които да изхвърлят по 2-3 лопати за максимум 40 секунди. После са награждавани и изпращани в отпуск, а впоследствие са получи статут на “ликвидатори”, какъвто имат общо 600 000 човека, а през 1986 и 1987 година са извикани за спряване с последствията от аварията 240 000 души.

По този начин на различни пунктове се проверяват автомобилите, които излизат от 10 километровата зона. Също при излизане от зоната всички хора се проверяват със специални устройства, които мерят нивото на радиация. Туристите се водят само по проверени и одобрени маршрути, които се смятат за безопасни, ако не се излиза извън тях. В територията на зоната има изключително опасни места – примерно там, където е заравяна техниката ползвана при строежа на саркофага, до които достъпът е невъзможен. Отделно по популярните маршрути се знаят места, които са с повишено ниво на радиация – примерно има изхвърлени някакви дрехи на ликвидатори или събрано по-голямо количество прах. Част от тия места се ползват за туристическа атракция и им казват “хотспот”. На туристите е забранено изнасянето на каквото и да било, пипане, сядане. И все пак, тъй като зоната е огромна и не всичко е напълно уточнено се правят такива проверки – да не би някой да е изнесъл нещо, което е опасно, или пък автомобилът да е зацапан с радиоактивен материал.

Това е детска градина и е популярна в туристическите маршрути. На няколко места около нея има радиационни “хотспотове” достигащи до 15 uS/h. Едното място е под капчука (вероятно заради струпания прах), другото е под едно дърво. Смята се, че там има изхвърлени дрехи на някои от ликвидатори, по които има полепнал силно радиоактивен прах.

Сградите в зоната са откровено отегчаващи. Ако човек търси някаква автентичност то отдавна я няма. Може да очакваш да видиш една стая, както е била зарязана от хората, и се е запазила в този вид, но ще бъдеш разочарован. Всичко ценно, отдавна го няма, това е било и част от ликвидацията. После през годините доста народ е шетал и е измъкнал и останалото, каквото има за измъкване. Всичко е едни събарящи се сгради, каквито си имаме и у нас достатъчно, които си приличат по това, че много хора са ги посещавали да търсят нещо, което може да струва някакви пари. А ако видиш нещо шарено, то в него често си личи пръста на туристическата индустрия, която го е подхвълила там, за радост на западния турист, жаден да види “some comunist propaganda”, често пълна бутафория.

От друга страна чернобилската зона е от изключителен интерес и значение за биолозите и зоолозите. При липса на човешка намеса се забелязва сериозен подем в животинския свят. Популациите на много животни са се увеличили, а населените там застрашени видове като кон на Пржевалски са са увеличили.

Това са недостроените 5 и 6 блок на на АЕЦ Чернобил. 5 блок е бил 70% готов през април 1986:

Реакторната зала и саркофага на авариралия 4-ти РБМК-1000 реактор (под крана) от западната страна. В лявата част е реактор 3, който е работил до 2000 година:

3-ти и 4-ти блок погледнати от югоизточна страна. Вижда се новия биологичен щит, който трябва да се плъзне над реактора.

4-ти реактор на АЕЦ Чернобил откъм портала. Снимката е направена месец преди 30-годишнината от аварията (март 2016). Към днешна дата реакторът вече е покрит от новия щит.

Новият биологичен щит, който в края на 2016 е плъзнат над стария саркофаг. Съоръжението струващо над 2 млрд. долара трябва да предпази от изпускането на радиоактивни материали, тъй като саргофагът строен пред 1986 е в много лошо състояние:

В тази част преди две години се е съборил покрива:

На снимката се виждат последните приготовления за покриване на саргофага:

3 uS/h на паркинга пред портала на 4-ти блок:

В чернобилската зона има един много интересен обект, който едва отскоро е отворен за посещения. Радарният комплекс Дуга-1 – задхоризонтен радар, използван до 1986 година, известен навремето като “руският кълвач”, заради характерното смущение, което е създавал на професионалните и любителски комуникации на къси вълни в целия свят.

Това е внушителната антена тип фазирана антенна решетка:

Предавателят е бил с мощност 10 мегавата, затова и е било нужно да е близо до голям източник на захранване.

Мисля си, че това е един от най-интересните обекти в зоната. Антенният масив е напълно запазен, останалото оборудване е пренесено на друго място още през 86-та. Но размерите на антената не позволяват тя да бъде разглобена и пренесена, и затова е оставена там. Цялата конструкция е поцинкована и поради тази причина е все още запазена в относително добро състояние.

Под и пред антена има зона с някакъв пясък в който няма никаква растителност, дори и след 30 години без поддръжка:

Ето и стотиците цилиндрични диполи:

Фидерните линии и жичните рефлектори са в отлично състояние все още:

Коридорът зад антената в който вероятно са били високочестотните усилватели:

Освен антената, всичко останало е изнесено. Останали са разхвърляни някакви неща, но почти нищо от апаратурата. И все пак самата антена остава уникална от техническа гледна точка – фазирана антенна решетка с такива размери и състояние едва ли вече има някъде, а и да има е военен обект. Пък и задхоризонтните радари все още се използват, но естествено никъде не могат да се разгледат свободно.

Припят. Градът най-близо до централата, с население към януари 1986 от 49 400 души.

Заедно с антената, този град е вероятно единствения подобен в света. Напълно изоставен още през първите дни след аварията, в момента стои като музей и най-посещаван обект в зоната. Вероятно никъде другаде няма такъв град.

Впечатляващо е да се премине по главната улица, която е напълно превзета от растителността. В жилищните райони е като гора, в която има блокове.

Хотелът в центъра, който е бил авариен щаб при ликвидацията:

Естествено всичко се руши, оставено в ръцете на природата, но усещането е по-различно отколкото в селските къщи. Тук поглеждаш през прозореца и виждаш десетки изоставени големи сгради докъдето ти вижда погледът.

В апартаментите вече няма нищо. В началото всички си е било както обитателите са го оставили, някои са получили разрешение да си вземат вещите малко след евакуацията, но повечето апартаменти са си стояли с всички мебели и уреди. В края на 80-те и началото на 90-те, заради лошата охрана е било пълно с мародери. След това са организирани няколко допълнителни ликвидации, в които работници са хвърляли директно всичко в камиони през терасите. Доколкото знам през 90-те е имало незаконно изнасяне на радиатори и асансьори за скрап, затова навсякъде са отрязани. Има и осъдени хора за това, а по това време е било популярно хората в Киев да ползват дозиметри при покупка на вещи втора употреба, заради риска да са извлечени от Припят и околностите. Не случайно домашните дозиметри се произвеждат почти изцяло в Украйна.

Училище:

Известното виенско колело и площада, на който са кацали хеликоптерите облитащи реактора първите дни след аварията. И макар районът да е дезактивиран, пак радиацията е повишена – около 0.9 uS/h.

Повечето сгради са в аварийно състояние, но все пак за толкова години без никаква подръжка не изглеждат зле. Вероятно би било интересно за строителни специалисти.

Ето го и четвърти блок. След 1000 години Припят ще представлява интерес само за археолозите, докато бъдещите хора вероятно все още ще трябва да строят десетия защитен щит на същия този реактор…

Всички снимки са тук.

 

Публикувано в Пътувания, фотография. Постоянна връзка.

3 коментара по Зона отчуждения. 30 години след аварията.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>