Робер Дуано

											За Робер Дуано бях решил да пиша отдавна – поне откакто си купих една книга с негови снимки. В Уикипедията – съвсем като Бресон – го водят “пионер на фотожурналистиката”. Но аз не виждам почти никаква фотожурналистика в много от неговите снимки (или поне не по начина по който го разбираме сега). Всъщност Дуано е бил професионален фотограф цял живот – започва да снима през 1932 година (когато е на 20 години), през 1934 вече е на щат в Рено, след това снима фото истории, а след 1948 снима мода и звезди във Вог и други списания. Интересното при Дуано, обаче, е че той всъщност е известен със снимките си направени след работа. Аз съм виждал едва 2-3 негови “професионални”снимки.

Дуано става наистина известен с тази снимка Le baiser de l’hotel de ville (The Kiss) за сп. Life през 1950:</p><p>

“Париж е театър, където си запазвате място срещу губене на време. И аз още чакам.”, казва Дуано. Една голяма част от кадрите му са всъщност от Париж. Но те не приличат на суровата фотожурналистика на Робърт Капа, нито на безкомпромисната композиция и баланс на Бресон. За мен Дуано има един един характерен отпечатък на “обикновеност”, както той сам казва, че снима “обикновени жестове на обикновени хора в обикновени ситуации.”

Казват, че Дуано използва много хумора и иронията, и той го потвърждава – “Хуморът е форма на сдържаност, начин да не описваш нещата, да ги докосваш деликатно – с намигване. Хуморът е едновременно и маска, и благоразумие, място където да се скриеш. Просто подсещаш нещо с възможно най-лекичка и пародийна нотка. Изглежда нищо не е казано, но всичко е съвсем ясно…”

“Има дни, в които просто гледането е щастие. Чувстваш се толкова обогатен, възторгът е толкова силен, че искаш да го споделиш.” Светът който Дуано иска да види е “… свят в който хората са приятни, в който ще открия топлотата, която искам да почувствам. Снимките ми са доказателство, че такъв свят може да съществува… В края на краищата няма нищо по-субективно от обектива.”

																																												   </p><p>

																																																																																																			</p><p>

Публикувано в фотография. Постоянна връзка.

2 коментара по Робер Дуано

  1. Още ме е яд, че докато бях в Бордо, попаднах на един албум, който съдържаше снимки на Дуано, правени в работно време. Заглавието не помня, но ми се върти нещо от сорта на “Професионалистът Дуано”. Вътре имаше снимки от периода му в Рено, в списанието за риболов, от последвалия период с модните списания, черно-бели и цветни неща, които като цяло не се тиражират из нета. Той не е познат с тях.
    Познай… не си го купих, защото реших да го направя по-късно. А сега не мога да го намеря : )

    Преди около 3 години си дадох сметка, че Дуано и Кертес са известни точно с нещата, които правят в свободното си време. Те са професионални фотографи, но в случая със съботно-неделното снимане могат спокойно да минат и за фотографи любители… но кому ли е нужно това делене? Суета : )

  2. Николай каза:

    Имам книга с негови снимки и да ти кажа вътре се мъдрят няколко от снимките му за Рено – нищо кой знае какво. Ето тук може да видиш някои https://www.google.bg/search?q=robert+doisneau+renault+photos&client=firefox&hs=vjU&sa=X&rls=org.mozilla:en-US:unofficial&channel=sb&tbm=isch&tbo=u&source=univ&ei=aH_FU-KaB-O9ygP61IDgAg&ved=0CBwQsAQ&biw=1600&bih=1099

Вашият отговор на Николай Отказ

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>