Лондонски записки – част 11

Парк Гринуич:

А тук може почти да пипнеш катерички:

Ето къде започва и свършва Света – нулевия меридиан:

От тази малка къщичка английските учени са “копали” науката, измисляйки все по-точни навигационни методи, за благото на търговията и Британската империя:

А тук съм с единия крак в изтока, с другия в запада:

Гринуичката обсерватория много отдавна не функционира като такава, в момента е единствено музей. Стаята за наблюдение, от тук учените са наблюдавали небето с примитивни за сегашното ни разбиране уреди:

Първия морски хронометър на Джон Харисън.

По онова време основната трудност в морската навигация е било точното определяне на географската дължина, което се е правело с наблюдения на звездното небе и засичане в специални таблици (май се казва алманах) с гринуичкото време. Отклонение от 4 сек е давала разлика от 1 морска миля, което е много, особено с натрупване на грешка. Затова огромно предизвикателство е било да се направи часовник, достатъчно точен, който да работи с месеци без голямо отклонение на плавателен съд. Това, което в момента смятаме за елементарна даденост, като да имаш точен часовник, тогава е било сериозна трудност за човечеството. Като гледам такива старинни уреди си мисля какво ли ще бъде след 200-300 години…

Това е третият хронометър на Харисън, който е прекарал почти целия си живот за да направи достатъчно точен часовник, изобретявайки биметалната пласти (за температурна компенсация) и ролковият лагер, които се ползват и до днес:

А в обсерваторията са си имали “камера обскура”, пра-дядото на съвременния фотоапарат:

И изображението от камерата:

Една забавна снимка за финал:

КРАЙ

Публикувано в Пътувания. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>