Лондонски записки – част 6

Това е музей, всъщност магазина към музея на науката. В Лондон има огромен брой музеи, като една голяма част от тях са безплатни, но пък магазините към тях си докарват нелош допълнителен приход. Заради безплатния вход е пълно с хора и специално в този музей имаше много деца.

Вътре са се погрижили да направят интересни постановки, с които например децата да се учат да свързват електрическа верига (на горната снимка). А в ъгъла на една от залите видях истинска театрална постановка в която артист облечен с дрехи от 19 век разказваше на деца на по десетина години за откриването на електрическия ток. Правеше го по такъв начин, че те го слушаха напълно захласнати. Не знам в какво време живеем, за да ми е направило такова впечатление, но е рядкост да видиш деца захласнати по Алесандро Волта, пък бил той и артист…

Всъщност Science Museum е изключително интересно място, с огромен набор от експозиции – музей на медицината, на математиката, на компютрите и т.н.

Аналитичната машина, на Чарлс Бабидж – първият компютър, макар и механичен:

А това са картите с които се е програмирала машината:

Difference engine:

Пегасус, компютър от 1959 година:

Според описанието е вероятно единствения оцелял лампов компютър в работещо състояние:

Каква ли “компютърна грамотност” се изисква за това?

Този компютър е известен като първия с модулен дийзайн на електрониката – при повреда се сменя само нужния модул. До тогава всички компютри са били направени монолитно (не знам точната техническа дума) и търсенето и отстраняването на повреди е било доста сложна работа.

Разбира се в музея има всякакви забавни постановки:

Работно място на корабен радиоператор на предавател Маркони от началото на 20 век:

Късовълнов лампов предавател на Маркони от 1929, работещ до 1969:

И някаква голяма парна машина, “сърцето” на фабриката от индустриалната революция, както беше написано на табелката:

Излишно е да казвам, че за да се разгледа внимателно този музей трябва поне половин ден…

В Лондон всъщност има много други места свързани с култура и образование. Освен многобройните музеи, е пълно с театри и галерии. За мен представляват интерес освен научно-техническите музеи, също и художествени, и фото галерии. Нямам снимки от там, но ходих на голяма изложба на Дейвид Бейли, един от известните британски фотографи. Направи ми впечатление, че в подборката на снимките преобладаваха звезди – т.нар. “селебритита” както им казват там. Всъщност Бейли е снимал какво ли не, но сякаш публиката беше прехласната по снимките не заради художествената им стойност, каквато те наистина имаха, а просто заради звездата на тях. Това чувство съвсем се затвърди след като после се прехвърлих в националната портретна галерия, и трябваше да преглътна сериозно количество картини на крале и кралици, но окончателно реших да си тръгна като с белите си зъби ми се усмихна Тони Блеър от огромен портрет… Макар, че не съм прав да обобщавам, може би не само англичаните се интересуват от известните си личности. Може би всяка една галерия, за да има повече посещения, трябва да прави компромис с изкуството… При толкова много култура и изкуство в Лондон, трябва да имаме предвид, че неминуемо ще попаднем и на фалш…

Публикувано в Пътувания. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>