Лондонски записки – част 4

Лондонското метро заслужава специално внимание. Eдно от най-старите в света, то обезпечава нормалната работа на този град. Градския транспорт в Лондон е изключителен – позволява да се придвижвате с лекота навсякъде, сменейки метро с автобуси или наземните линии. Има 11 линии, някои се разклоняват, а някои излизат и на повърхността съответно влаковете са малко по-различни.

В метрото е пълно с музиканти и всъщност може да се чуе доста добра музика.

Този влак е от скосените – понеже се движи по едни малки тунели, предполагам от старите.

Метро станциите са много интересни – не са огромни като софийските, и повечето са малки и тесни, съответно жълтите линии са много по-близо до релсите.

Предвижването вътре от станция в станция понякога понякога си е приключение – все едно си в мина. Има разклоняващи се тунели, вити стълбища, асансьори. Разбира се всичко е боядисано бяло за да не прилича съвсем на мина и изобщо е доста приветливо.

Ето и тунелите, като ги гледам си представям как са ги копали преди повече от 100 години. Все пак преминаването при прикачане е лесно – през цялото време по уредбата вървят обяснения откъде да се мине, ако дадена станция е затворена; какво е състоянието на линиите и прочее.

В пиков час натоварването е чудовищно:

Новата станция Canary Wharf в ситито, тук има преградни врати към релсите, които се отварят само при спиране на влака:

А това са DLR наземните линии, по-интересното е че влаковете са автоматични и може да си седнеш най-отпред на мястото на машиниста:

Тук влакът е точно преди станция Canary Wharf, центъра на ситито:

По някое време една жена дойде, изгони ни от машинисткото място и отвори капака. Всъщност не управляваше влака, а просто говореше по уредбата нещо за разписанията.

По в периферията на града може да се хване и влак, който струва колкото метрото (там плащането е по зони) и откарва към близките предградия. Този влак се водеше нещо като “южната” линия и отиде доста на юг. Нещо се обърках и трябваше да се повозя 20 минути докато пак се върна в кварталите:

А да се возиш на предното място на втория етаж на двуетажните автобуси е изключително преживяване. Всъщност всички автобуси в Лондон (или поне повечето) са двуетажни:

Изобщо транспортът в Лондон е изключително добре работещ, разбира се този огромен град не може да функционира без него. Интересно ми е когато у нас проектират и модернизират градския транспорт (а и други неща), не им ли е идвало на акъла просто да пратят няколко човека да се поразходят за седмица и да видят как са го направили хората тук и на още няколко други места, да си запишат в едно тефтерче и после да проектират. Дори и толкова прости неща като стълбите и настилката в метро станциите да не са от хлъзгави плочки…

Публикувано в Пътувания. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>