Умиротворяване

Тази дума ми влезе в главата преди няколко дни докато пътувах в метрото. Заобиколени сме от всепроникваща агресия – като се започне от нормалните човешки отношения и се стигне до работните, тази взаимна омраза дълбае като киселина човешкото битие. Когато това продължи ден след ден, година след година то не е чудно, че човек накрая мрази и себе си.

Преди няколко седмици гледах един филм. Главният герой, попаднал съвсем млад в затвора, с твърде избухлив характер започна да работи с психолог почти насила. Филмът по доста категоричен начин показваше сизифовския труд на психолога, неразбран от никой, който все пак успяваше някак да научи затворниците на вътрешен мир. Разбира се накрая той беше изгонен, сякаш да подчертае невъзможността за някаква смисленост. Но филмът поставя повече въпроси отколкото отговори… От къде идва омразата? Как да се справим с нея? Къде започва и свършва личната отговорност на всеки? Докъде “правилното” държане е правилно наистина…

Всъщност тук не искам толкова да говоря за лошите, а за добрите лоши. Какви са тия добри лоши ще попита някой? Това са всички ония, които стъпили на собствените си разбирания за доброта, правят нещо, което смятат за правилно и в същото време творят зло. Как е възможно това?

Сега, когато човечеството се намира на прага на голяма война, аз виждам как тия отношения са станали и междудържавни. Разбира се същината им стои вътре във всеки. Когато една държава заявява, че цялата доброта и морал е на нейна страна, и тя е готова да употреби оръжие срещу друга, то винаги е с добри намерения, винаги е заради мир. Аз не съм чел още за война, която да е започната с цел да избие, изтреби и изпепели населението на другата. Целта е винаги мирът и благоденствието, а резултатът без изключение е изтреблението. И аз не съм виждал все още човек, който извършва насилие спрямо околните (а и себе) си, и да го прави с лоши намерения – той винаги “помага”. Дори и екзекуторът мисли, че работи за добруването на обществото, което му е дало правото да убива.

Много хора смятат, че заставайки на страната на доброто имат право да мразят, и колкото повече мразят лошото, толкова по-добри стават. Така е и от двете страни на омразата – и едните и другите се мислят за добри, а единственото което получават е война, при това без право на мир. Това е задънена улица, която не води до никъде, освен до взаимно разрушение. И трябва огромна вътрешна воля за да може да се стопи егоизма на личната (и държавна) значимост, която маскира злото като добро. За Камю това беше бацилът на чумата, който човек винаги носи в себе си…

И призивът към мен самия е да не се разсейвам никога, да поставям граници на действията и мислите си, и да внимавам, винаги да внимавам да не “дъхна чумата в лицето на другия”. Доброто никога не идва от омразата…

… Човек трябва да бъде непрестанно нащрек, да не би в момент на  разсеяност да дъхне в лицето на другиго и да му предаде заразата. Вроденото е микробът. …Честния човек, който не заразява никого, е човекът, който най-малко се разсейва. А колко воля и напрежение са нужни, за да не се разсееш никога.” *

________________________________________

* А. Камю, “Чумата”

Публикувано в Мисли, Философия. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>