Мирис на война…

В старата борика край бившата гара, от която бяха останали само купища развалини, беше се забил неексплодирал снаряд. Навсякъде се виждаха шрапнели, а някъде много наблизо, изглежда, бяха погребани трупове на убити войници, защото страшно вонеше на мърша.

И тъй като тука бяха минавали и лагерували различни части, навсякъде се виждаха купчинки човешки изпражнения от интернационален произход, представени бяха всички националности на Австрия, Германия и Русия. Изпражненията на войниците от всички народности и вероизповедания се намираха едно до друго или се трупаха едно върху друго, без да се счепкат помежду си.

Ярослав Хашек, “Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война”

В момента Европа се намира на прага на една от най-сериозните си кризи поне от Студената война насам. Руски военни части окупират п-в Крим под предлог, че защитават рускоезичното население от насилие. Официалните власти на Украйна, непризнати от Русия се готвят за война, а САЩ и ЕС са заели анти-руска позиция. Всъщност Русия не прави нищо особено различно от това, което външната политика на САЩ, Великобритания и други страни вършеше по друго време.

Геополитическият шахмат всъщност не е целта на тази статия. Не ме интересуват и лидерите, които “продават” и “купуват” бездарните си идеологии и на Запад, и на Изток. Винаги съм се интересувал единствено от съдбата на отделния човек, това е единственото което е важно, и за което си струва да говорим. В задаващата се война обикновения човек ще бъде запратен в армиите да умира безсмислено, майки ще погребват синовете си, семейства ще бягат от смъртта влачейки по една чанта на гърба си – откъснати от средата и естествения ход на живота си, търсейки спасение по чужди земи… Никога войната не е носила нищо различно от това, никога! В цялата човешка история войната ражда единствено, разрушения, смърт и миризма на отломки и гниещи трупове.

Романтичната представа за войната като “спасение” на каквото и да било е измамна. Мирът никога не може да бъде спечелен с война. “И ако водя война, за да постигна мир, натворявам война. Мирът не е състояние, което се постига чрез войната. Ако вярвам в мира, завоюван с оръжие, и слагам оръжие, аз загивам. Понеже мога да наложа мира само ако творя мир.” *

Вярвам в значението на всеки отделен човек в този свят, което може да е съвсем мъничко, но все пак много важно. Мечтая си веднъж завинаги да видя хората отърсили от глупавото противопоставяне на “про” и “анти”. Какво значение има дали съм про-европеец или анти-европеец, след като крещейки срещу Русия или САЩ, аз творя война и издигам стени. Изглежда ми толкова глупаво, съвсем лишено от смисъл. Политиката е инквизиция, когато се превърне в религия. (по А. Камю) И все повече хора са увлечени от тая съвременна религия, нима не беше там човечеството с двете големи войни през 20-ти век? И какво значение има вятърът от думи “демокрация, свобода, инвестиции, работни места, достоен живот…”, когато носят единствено разруха и унищожение!?

Сега въпросът е да се спасят колкото се може повече съдби и хора от смъртта и разрухата. И аз вярвам, че пътят минава през отказа от вяра в политическите религии, които цинично ни мамят от всеки ъгъл. И ние трябва да се научим да живеем без тази вяра, поставяйки под съмнение всяко едно твърдение, търсейки всяка минута една невъзможна смисленост.

Никоя война не може да бъде оправдана ако няма, кой да поеме лична отговорност за нея, и ако този човек не може да обясни на майката на умрелия смисъла на смъртта му…


* Антоан дьо Сент-Екзюпери, “Цитадела”

Публикувано в Мисли. Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>