Сто години самота

Преди седмица довърших Сто години самота на Габроел Гарсия Маркес. Една книга, която исках да прочета от доста време, но не я намерих на български и реших, че не е издавана все още. Август месец от Братислава си я купих на английски и като се прибрах веднага я захванах. Оказа се трудна, макар и доста бърза за четене. Някак си не можех да си преведа напълно всичко и почнах да се ровя да разбера има ли превод. Оказа се, че има, но е издадена у нас последно през 1978 година и повече не е издавана. Успях да си намеря една бройка от антикварна книжарница за 40 лв. и веднага я взех.  Добре бях разбрал първите 150 стр. и на английски, на български съвсем не ми ставаше много по-ясно…

Няма да вадя цитати от книгата, няма да пиша анализи, само ще кажа, че ако преди човек да я прочете добре спретнатите му представи за нещата изглеждат като чисти дрешки, в края от постоянното размятане наляво – надясно  и нагоре – надолу прилича на парцалив скитник. На последната страница, пак може да се почувства спретнат, точно за един миг върнал се 100 години преди или след това, или когато си иска… Не съм сигурен, че съм разбрал нещо. Всъщност разбрах някои неща, но те са си мои и всеки друг може да ги разбере по друг начин. Самия Маркес е казал, че тази книга представлява нещо като шега, и ако някой се опитва да я обяснява рискува да попадне в блатото на собствените си разсъждения.

В тази книга има всичко, почти всичко! Абсолютото съвършенство на несъвършенството, логичното в нелогичните неща и самотата в тълпата… Не случайно някой беше определил това литературно произведение за най-значимия роман за последните 50 години в света. Струва си всеки един ред!

Публикувано в Литература, Мисли с етикети , . Постоянна връзка.

28 коментара по Сто години самота

  1. Аз не я разбрах тази книга. Ние я имаме на български и отдавна се канех да я прочета, защото много хвалебствия бях чувала за нея. Дали заради големите очаквания или заради кофти чувството, с което оставаш след нея, не ми хареся.

    На Маркес много повече харесах “Любов по време на холера”, ама отдавна съм я чела и почти нищо не помня. Само споменът от усещането стои в мен и той е за нещо хубаво :-)

  2. nikolay каза:

    Ами не знам, Таня. Струва ми се, че в тая книга няма какво толкова да се разбира, по-скоро не трябва да се опитваш да я тълкуваш много. Хаос, противоположности и парадокси на всяка една страница. Не бих казал, че мога да обясня това което си мисля, че съм разбрал… По-скоро можеш да почувстваш, но не и да разбереш.

    А за Любов по време на холера – гледал съм филма и много ми хареса, макар, че всеки който е чел книгата казва, че филма не бил нищо особено. Нормално е.

  3. Е, аз пък не знаех, че има филм :-)

  4. ели каза:

    Тази книга е 100 години тъпота…имах огромни очаквания…и в момента насила се натискам да я дочета а да не я захвърля.Пълен буломач..не мога да им запомня родниските връзки и всички с еднакви имена, кой на кого е син всъщност няма никакво значение..Замислялили сте се всички които харсвате тази книга, че ако даден персонаж от всички описани в романа бъде изпуснат и махнат от книгата няма да се забележи и няма да има никакво значение. Какъв е извода?…направете си го сами…ако имаше 2-ма Буендиовци по-малко какво значение щеше да има за историята? Не ме докосва по никакъв начин.Не обичам книги в които живота на един човек започвана на една страница и набързо завършва на другата..набутан в обобщения и пълен хаос на тъпотата. Много читатели виждат, че книгата е много тъпа, умират от скука докато я четат, но се съмняват в собствената си преценка и понеже им е неудобно , да кажат че е адски тъпа си казват ” а бе що не кажем, че е гениална и вътре има всичко и е най-любимата ми книга”..Не се подценявайте…..

  5. Maria каза:

    Smqtam,4e”Sto godini samota” e strahotna! Tazi sedmica q pro4etoh! Glasuvah za neq v “Golqmoto 4etene”! :}

  6. Vesi каза:

    az mnogo tarsix tazi kniga taka i ne q namerix ako nqkoi moje da mi kaje kade moga da q namerq 6te sam mn blagodarna

  7. slavka каза:

    triabva da ima6 use6taneto za samota v1tre v sebe siq za da te dokosne knigata. spomnih si edin stih, izviniavam se, 4e ne pomnia avtora:
    Samotniat samoten e roden.
    Samotniat e , vc16tnost, nai samoten,
    kogato b1de spodelen…

  8. Милена каза:

    Моля, ако някой има книгата “Сто години самота” да пише!

  9. ина бъчварова каза:

    любимата ми книга

  10. nikolay каза:

    Ели, тая книга всеки я разбира както си иска, включително и ти. На мен ми харесва…

  11. a4o каза:

    knigata ne e za prostaci! trqbva pone malko intelekt za da q razberesh.

  12. ivo каза:

    Таня Джекова…ti blondinka li si? Procheti “Gradat na Slynceto” na Tomazo Kampanela i “Utopia” na Tomaz Mor.

  13. Ясен каза:

    Привет,
    трябва да споделя, че всички са с различен светоглед, усещания, чувствителност и способност за потапяне на въображението. Стана модерно всеки да е чЕл, но стана трагикомично никой да не е вникнал по-дълбоко от злободневието, в което е попаднал.
    Споделяте мисли…е нека и аз споделя: книгите се четат със затворени очи, бистри мисли и въображение.
    Между другото ако на някого не му е харесала книгата – бих я закупил с удоволствие от вас или ако занете къде се продава.
    Радвам се че споделяте.

  14. АНЕЛИЯ каза:

    ПРОЧЕТОХ ТАЗИ КНИГА ПРЕДИ ГОДИНИ И НЕ РАЗБРАХ ПОСЛАНИЕТО ,СПОРЕД МЕН ТАКОВА ВСЪЩОСТ ЛИПСВА,НАПИСАНОТО Е СЮРРЕАЛИЗЪМ,ДАЖЕ МОЖЕ БИ ПОВЕЧЕ НАПОМНЯ КУБИЗЪМ / АКО ХАРЕСВАТЕ КАРТИНИ С ЛИЦА НА КОИТО ИМА 5 ОЧИ,А НОСЪТ Е НА ЧЕЛОТО,ТО СИГУРНО ЩЕ ХАРЕСАТЕ И КНИГАТА /, АЗ ЛИЧНО ПРЕДПОЧИТАМ ПО-ЛЕСНО СМИЛАЕМИ ЧЕТИВА,”ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ХОЛЕРА” Е НЕВЕРОЯТНА КНИГА,МИСЛЯ ЧЕ ТОВА Е ЕДИНСТВЕНОТО ДОБРО ПРОИЗВЕДЕНИЕ НА МАРКЕС,ФИЛМА НА ФОНА НА КНИГАТА Е АБСОЛЮТНА БОЗА,”ХРОНИКИ НА ЕДНА ПРЕДИЗВЕСТЕНА СМЪРТ” Е ТОЧНО”ХРОНИКА”-ПЪЛНА СКУКА….ЧЕЛА СЪМ ДОСТА И СЧИТАМ,ЧЕ ГОЛЕМИТЕ АВТОРИ В ЦЯЛОТО СИ ТВОРЧЕСТВО ИМАТ ОБИКНОВЕНО 1-2 КНИГИ ,КОТО СИ ЗАСЛУЖАВАТ И НЕ МИ Е ЯСНО ЗАЩО ХОРАТА СА ТАКИВА СНОБИ И ПРИПАДАТ НАД ВСИЧКО,КОЕТО ДРУГИ СА КАЗАЛИ,ЧЕ Е ДОБРО!

  15. георги каза:

    Анелия, нарича се магически реализъм(не сюрреализъм) :) ::))… Това, че не ти харесва на теб книгата, не означава, че хората са сноби. Нищо не си разбрала от нея-това означава ли, че си тъпа патка? Не, разбира се. :) :):):)

  16. агапея полис каза:

    Вкусовете са различни, всеки чете и харесва според неговото възпитание, образование, обкръжение и интереси…:) В една книга, лично аз, търся не само “смисълът”, но и литературната ѝ стойност, похватите, стила, изказа… Така обичам….
    П. П. Не успях да разбера дали намерихте книгата и къде?

  17. Бочо каза:

    Току-що прочетох Сто години самота. Предишният път, когато се опитах да го направя беше преди десет години. Тогава си казах: Ебаси тъпата книга…тъпа като живота. И наистина – тогава такъв е бил животът ми. Сега, когато в живота ми има толкова много любов, отново посегнах към тази книга. И сега мога да кажа, че тази книга е наистина гениална. Тя показва какво се случва с хората, когато не се обичат, когато затъват в дебрите на мисловната си дейност и стават все по-отчуждени един от друг. Аз също бях един самотник, преди мен в рода ми много хора са имали такава съдба. Но проклятието на самотата дори и да трае сто години все някога свършва. За мен поуката от тази книга е, че всичко, което правим в живота си е хубаво да бъде правено с любов. Когато нещата се правят от страх и с цел бягство никога не може да се случи нищо добро.

  18. Валентина каза:

    В момента чета книгата и според моето скромно мнение е доста добра.Когато човек се захване с някое четиво,не трябва непременно да се стреми да търси смисълът,значението,какчо точно е искал да каже авторът.Аз лично просто се унасям по страниците и замалко се пренасям в други светове.
    Това което ме накара да взема книгата,на първо място бе заглавието”Сто години самота”,нима всички ние не сме едни самотници,които си блъскат главата с хиляди ненужни мисли,и покрай тях забравяме как да живеем…

  19. valencia каза:

    има забрана за издаването на книгите на Маркес в България от него самия, защо сетете се сами.

  20. МАРИЯ каза:

    Габриел Гарсия Маркес забранява издадените от него книги да се превеждат на български език. (Преводачът на неговите книги му казва, че всяко българско семейство има негова книга, като в същото време издателите му отчитат минимални продажби.)
    АЗ НАМЕРИХ КНИГАТА В СОЗОПОЛ И СИ Я КУПИХ, ПЪРВИ ТОМ ОТ ДВУТОМНО ИЗДАНИЕ, ПЛАТИХ 35ЛВ. ТАЗИ КНИГА Я ТЪРСИХА МНОГО ХОРА В СОЗОПОЛ.

  21. skyborne каза:

    В момента чета *100 години самота*
    Започнах я скоро, а снощи така ме грабна, че направо осъмнах.
    Забелязах противоречивите коментари за книгата, което, струва ми се е напълно нормално!
    Няма начин просто, едно нещо да се харесва от всички.
    Но дори на някой да не му е харесъл сюжетът или повествованието, защо никой не обръща внимание на стила и изказа на автора?
    Толкова красиво, мелодично и цветно се изразява, че на места прозата звучи като поезия.
    А нима е необходимо да се търси смисъл в поезията?
    Не е ли целта тя да даде едно завършено вътрешно усещане, да се почувства?

  22. иво каза:

    Изказа и стила ми се виждат леко вулгарнички, от друга страна го приемам и разбирам като се сетя, че е писана 1967г. в латинска америка че и в европа това са времена на беднотия и революции трудно можеш да вникнеш в роман пред лаптопа в 2010 г. за това и навява по-скоро тъга.

  23. dr каза:

    Az sashto tarsq knigata… taka i ne razbrah… nedovolnite ot neq dali q prodavat… :) az smqtam, che tq e chast ot sadbata.. i vseki q chete ili popada na neq v razlichen moment ot jivota si… nqmam ideq kakvo predstavlqva, no mnogo sam chuvala, a i sega cheta vashite komentari. Naskoro si q svalih ot inet cqlata i se zachudih dali e publikuvana v originalniq i balgarski prevod… inache sam chuvala, che se predlaga za 50lv…

  24. Пенчо каза:

    Изчетох внимателно всички мнения преди моето. На двата полюса са! Намирам го за нормално. Защото за да се разбере посланието в една книга, човек трябва да настрои душата си на същата вълна. Ако не го направи, хвърля книгата. Преди много години(повече от тридесеттина), случайно купих “Сто години самота”. Тя тогава не се и намираше под път и над път. Славата и се носеше вече! И аз като Таня Джекова започнах с големи надежди, но не стигнах до десета страница. Така и не я прочетох, а я подарих на приятеля си от Варна. Сигурно ме благославя. Не знам! Но така започна и “запознанството ми ” с Паулу Коелю-”Край река Пиедра седнах и заплаках” хвърлих още първия ден. Днес обаче това е автора, пред който се покланям дълбоко и всички негови издадени книги са в библиотеката ми. А същата тая “Край река Пиедра седнах и заплаках” и “Петата планина” са любимите ми книги. Та ivo, Таня Джекова най-вероятно не е блондинката от намека ти, а може би не се е потопила в книгата така както е необходимо. А аз току що намерих електронния вариант на “Сто години самота”(http://chitanka.info/lib/text/10588-sto_godini_samota) и я започвам “помъдрял” =)
    Съжалявам, че няма електронните адреси и на двама ви да споделя мнението си когато приключа! Поздрави!

  25. tanq vas каза:

    Za tezi, koito t1rsqt knigata “Sto godini samota” v momenta, ima q v Pleven na Starata Glavna ulitsa (ili Vasil Levski), na okolo 100 m. ot Teat1ra v antikvarna 4astna knijarnitsa. Sno6ti popitax i antikvarqt q dava za 50 lv, no ako se pazarite moje da vi q svali i za 40.

  26. Хриска каза:

    Книгата е невероятна!!! Смисъл не търсех, наслаждавах се на майсторството му, на стила, на безкрайното въображение, на приказката, която ме омая…. Все пак не трябва да търсим само сухи поуки от всичко, което четем!!! Мен също ме отнасяше в други светове, където реалното и нереалното се преплитат с лекота!!! Вълшебство!!!

  27. Валери каза:

    За първи път прочетох книгата на български език преди повече от десет години. Сега я прочетох на английски език. Разликата е огромна магията е някак си други сравнена с българския превод.
    Лично за мен това е гениална книга и е трудно да бъде разбрана от всеки и съм на мнение че трябва да бъде прочетета и препрочетена от всеки.

  28. Ani каза:

    В момента я чета, по принцип съм към края.Имам книгата, тя е още от баба ми, започвах я 5 пъти, както казаха някои по-горе, че са я започвали и все я захвърлях.Както каза още някой това преплитане на имена доста обърква.Не е книга която те грабва от първите страници- факт.Но който се зачете, наистина книгата си струва.Аз както казах 5 пъти я захвърлях максимума ми е било да прочета първата глава.Но все нещо ме влечеше към тази книга и сега реших вече да я прочета.Не съжалявам.Там се описва един род, не напразно се казва 100 години самота и е описана самотата на всеки един от този род.Ако се замислите това е послание към много хора.Всеки е самотен сам по себе си в някаква степен.Книгата описва именно това.И това много ми харесва.Дори да живееш с много хора около себе си, пак си самотен в някаква степен.Това е много добре пресъздадено, защото мисля, че всеки ще намери себе си или някой свой познат в тези описания.Много неща ми харесаха.Може би наистина човек трябва да узрее за тази книга, за да я прочете.Може би образа на Урсула е най-силен и е като някакъв стожер, който крепи всичко това.А колкото до горните мнения, че не харесвате на някой съдбата му да се разказва в няколко страници- идеята на романа е да разкаже съдбата на един род и няма как да не се отдели по няколко страници на всеки персонаж.А персонажите не са малко.Както и да е книгата си струва според мен.

Вашият отговор на ivo Отказ

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>