Днес следобяд съвсем случайно направих най-далечната си радиовръзка – малко над 15000 км до Мелбърн, Австралия.
Нямаше какво толкова да се работи, пък и уж кондишъна не беше добър и изобщо последните дни не горя от ентусиазъм да работя на радиото. Бях пуснал да работя на PSK и видях, че се чуват станции от изтока – първо един VU (Индия), после чух JH (Япония) и се настроих на японеца. Понеже нямам телеграфен филтър в радиото мръднах малко нагоре честотата да избягам от съсeдните станции които го позамазваха. И по едно време гледам на водопада някакъв слабичък сигнал, слагам приемника там и излиза CD DX CQ DX DE VK3AMA VK3AMА. В първия момент като видях VK чак се стреснах, помислих даже, че е канадец (техния префикс е VE, но така е като нямам опит с такива далечни), но дори и канадец за мен е ценен. Веднага врътнах копчето на 100 вата и го извиках и той отговори моментално. Не го приемах съвсем на 100% (сигнала беше силен, но имам много градски шум, който изтрива DX-ите), но все пак направих връзка, веднага се появих и в онлайн лога на Лаури (австралиеца), който работи от някакво предградие на Мелбърн.
По локатор от мен до него по късия път са точно 15000 км, това е доста близко до максималното разстояние на късия път (максимално към 19000 км) и е сериозен успех за мен с моята апаратура и място. Особено в сегашния период на слънчева активност.
Сега остава да направя Австралия и по дългия път. Е няма да е скоро, но поне да науча телеграфа първо.
15 хиляди километра?? По радио???
Ехааа! Това хич не е малко!
Не е, не е… И това без да минаваш през хиляди километри медни и оптични жици, 15-20 рутера и т.н.
Е това е тръпката, успех!
Супер блогче! Харесва ми какво отношение към хобито ти прозира през текста, желая ти успех!!!