Всъщност пътят с хубавите завои е след Брашов нагоре – сега се усетих, че греша.
Това е Червеното езеро (Лаку Рошу на ръмънски) – образувало се в следствие на някакво свлачище през 1837 г. Викат му червено, понеже водата червенеела заради залятата растителност, но на мен по-скоро ми зеленееше:
А това е каньона Bikaz – по пътя където е езерото – всъщност тоя път преминава през планината в посока запад-изток.
После поехме директно на север към Ватра – град в северната част на Карпатите. Красиво е навсякъде – в тази част прилича много на нашите Родопи:
Пак беше студено и дъждовно и се наложи да караме по тъмно както обикновено, за да стигнем до къмпинга във Ватра Дорней.
(Снимката от следващата сутрин). Вечерта беше спрял дъжда, и добре че решихме да спим в една от тия къщички – много са популярни по къмпингите в Румъния. Цяла нощ валя без да спира.
