На другия ден продължихме със зиг-зага по Карпатите – супер известния Транфагарасан. Тук бяхме идвали преди 3 години, но в обратна посока. Сега го минавахме от север на юг:
Изключителен път са направили румънците, трябва да им се признае – все едно ние да пробием проход някъде около вр. Мусала. Доста по-сложен и засукан от Трансалпина.
И двата прохода са доста близо – само на един ден път, така че препоръчвам на всеки, който не е ходил да си отдели 3-4 дни за разходка до там.
Естествено задуха, затрещя и заваля и трябваше да спрем преди тунела да поизчакаме да спре дъжда. Пълно беше с мотористи от всички краища на Европа.
От другата страна дъжда спря и трябваше да съблечем дъждобраните – твърде досадна работа е когато дъжда ту тръгва, ту спира. Днешния ден доколкото си спимням три пъти обличахме и събличахме дъждобрани.
После се обърнахме и поехме отново на север – по главния път към Брашов. Следваше някъкъв чудесен нов път с много бързи и приятни завои, а след него проход.
Тук Силвия ръководи крайпътните кучета на трансилванските планини:
Спряхме вечерта във къмпинг “Вампир” в Бран. Цяла нощ се ослушвах за вампири, но не видях. Между другото в тоя регион спането е скъпо, дори и в къмпинга.
(снимката е от следващия ден)
Ако питате за замъка в Бран – не го гледахме – аз нямах особен интерес, а Силвия беше ходила там преди години.