На изток от рая

Преди няколко месеца време прочетох една книга, която намерих случайно в библиотеката – “На изток от рая” на Джон Стайнбек Напоследък много чета, и на всичкото отгоре чета по няколко неща едновременно… Сигурно защото навремето в училище нищо не четях, поне не т.нар. художествена литература, сигурно защото беше задължително, дори Джон Стайнбек някъде в книгата пишеше нещо от сорта “…ако е казано, че нещо “трябва”, това означава “не трябва”…“  А в момента чета “Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес, но това е друга тема – книга която започнах да чета на английски и после я намерих на български.

Да се върна на “На изток от рая”. Прочетох я преди няколко месеца за няколко дни. Още тогава открих някои интересни моменти за себе си в цялата история. Преди месец реших да извадя някои интересни цитати от нея и прехвърлих книгата набързо, зачетох се, и ми проблясна идеята на Джон Стайнбек, бях разбрал само основните фрагменти, но не и цялото. Струва се прочете от всеки! Ето и цитати, които съм извадил, като подчертавам, че в тая книга може да си извади нещо ценно от всяка страница. Просто това са някои важни неща за мен и изобщо не са всичко…

  • “… Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли. В наше време масовото производство е навлязло и в икономиката, и в политиката, и дори в нашата религия. А това е опасно. В света съществува огромно напрежение, напрежение като пред взрив, хората са сковани и объркани. В такъв момент ми изглежда напълно в реда на нещата да си задавам въпроси от рода на: В какво вярвам аз? За какво и срещу какво трябва да се боря?
    Нашия вид, човешкият, е единствения съзидателен вид и той разполага само с едно творческо оръдие – ума и духа на отделния човек.  Нищо никога не е било създавано едновременно от двама души. Добро сътрудничество не същуствува нито в музиката, нито в изкуството, нито в поезията, нито в математиката, нито във философията. След като чудото на творчеството веднъж се е случило, групата може да го доизгради и разшири, но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в духа на отделния човек.
    Силите вложени в разбиранията за групата, са обявили война за унищожаването на тази скъпоценност – човешкия ум. Свободното незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашия човешки вид.
    Ето защо вярвам, че свободният, търсещ ум на човека е най-скъпоценното нещо на света. И аз ще се боря тъкмо за тази свобода на съзнанието да се движи ненасочвано в посоката, която си избере. И ще се боря против всяка идея, религия или власт, които ограничават или унищожават индивида. Защото, ако тържеството на човека може да бъде убито, значи ние сме загубени.”
  • “…Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.”
  • “…Много е лесно от ленност и слабост да се хвърлиш в скута на божеството и да кажеш: “Нищо не можах да сторя, така било писано!” Помислете обаче за величието на избора! Тъкмо той прави човека човек. Котката няма избор, пчелата е длъжна да прави мед. В това няма нищо свято. Знаете ли, тия старци, които неусетно се носеха към смъртта, сега са много любопитни да умрат.”
  • “Много отдавна съм научил едно нещо: щом кучето ти глътне стрихнин и вземе да мре, грабвай брадвата и го отнасяй на дръвника. Изчакваш поредния гърч и в същия момент му отрязваш опашката. Ако отровата не си е свършила работата, кучето ти може и да оздравее. Сътресението от болката може да противодейства на отровата. Но без това сътресение неминуемо умира.”
  • “С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт – смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
    Една единствена приказка. Всички романи и стихове са изградени на неспирния конфликт между доброто и злото у нас. И ми хрумва, че докато злото трябва постоянно да се оплодява, доброто, добродетелите са безсмъртни. Порокът вечно се прикрива с нов, привлекателен и жизнен лик, докато добродетелите, за разлика от всичко друго на света, са вековни.”
  • “… За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери. И, струва ми се, в по-голяма или по-малка степен такова отблъскване е изпитал всеки. С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда вината – такава е историята на човечеството. Мисля, че ако можехме да ликвидираме отблъскването, човекът щеше да бъде друг. Може би шантавите щяха да са по-малко. Дълбоко съм убеден, че и затворите щяха да са по-малко. Но всичко е там, в началото. Дете на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението и нова вина! Човекът е едничкото животно, което притежава вина!”
  • ” – Отивам си – с радост в гласа каза Кейл. – Сега вече си отивам. Прав беше Ли.
    - Какво ти каза Ли?
    - Страхувах се, че имам нещо от вас – рече Кейл.
    - Имаш – каза Кейт.
    - Не, нямам. Аз съм си аз. И не съм длъжен да бъда като вас.
    - И как разбра?
    - Ей така, разбрах. Изведнъж всичко ми стана ясно. Ако съм подъл то си е моя подлост.”
  • “Понякога си мисля, че светът ни поставя в такъв период на най-тежки изпитания, тогава се обръщаме навътре и като се видим, ужасяваме се. … В такъв момент мръсотията е адски мръсна, а чистотата ни се струва снежнобяла. … Опитай се да повярваш, че нещата не са нито толкова добри, нито толкова лоши, колкото изглеждат.”
  • “В истината има повече красота,дори когато красотата е отвратителна. Разказвачите на приказки пред градските порти изопачават живота, така, че на мързеливите, глупавите и слабите да им се вижда прекрасен, а това само задълбочава техните недъзи, без да ги учи на нищо, без нищо да лекува, без да извисява душите им.”
  • “Когато умря Сам Хамилтън, светът угасна като свещ. Аз я запалих отново, за да видя прелестните му създания, а какво видях? Чедата на този свят бяха подмятани, разкъсвани и унищожавани, сякаш жертва на една разгневена мъст… Първо – продължи той, – трябваше да открия собствената си глупост. И ето каква беше тази моя глупост: смятах, че добрите загиват, а лошите оцеляват и преуспяват. Смятах, че някога един разгневен и отвратен бог е излял своя огън и жупел, за да унищожи или да пречисти своето нищожно творение от кал. Смятах, че съм наследил както белезите от това изгаряне, така и омърсението, което го е предизвикало. Мислех си, че всички сме ги наследили. И всичко сме наследили… И когато цялото омърсение бъде изгорено и човек се подготви за величавия потоп, следва отново жупел? Какво става тогава? Или камарата от шлака расте, или настъпва, онова, от което никой не се отказва докрай, съвършенството. – Той пресуши чашката и добави гръмко: – Слушай ме Кейл! Нима можеш да помислиш, че онова, от което сме направени, някога ще се откаже от тоя стремеж?”
  • “Ти можеш!”
Публикувано в Литература, Мисли. Постоянна връзка.

13 коментара по На изток от рая

  1. Харесаха ми откъсите. Нищо не съм чела от Стайнбек и май съм изпуснала доста. Имаме едно издание вкъщи на “Улица Консервна” с едни свински муцуни на корицата, ама не съм я чела. Трябва да включа нещо от него в списъка за четене.

    Благодаря за линковете, бяха ми полезни :-)

  2. Злати LZ4ZD каза:

    (дано да работят html таговете) ;)
    [i]Сигурно защото навремето в училище нищо не четях[/i]

    Аз като ученик се накъсвах да чета … а сега точно обратното :) ))
    Абе не е смешно, но трябва да седна някой ден да прочета някой от нещата за които си писал в блога.

  3. Mariya каза:

    Чела съм книгата и смятам, че има още доста откъси, които заслужават внимание.Прочетох я преди една година и мисля скоро пак да я прочета, за да си я припомня..от нея винаги има какво да научи човек :) наистина уникална книга :)

  4. Ели каза:

    Аз я прочетох преди няколко години, вървеше на промоция с вестник 24 часа:)) Почнах да я чета, защото малко съм чела класика. Не очаквах нищо. Книгата е 600 страници и аз я прочетох за три дни. Тази книга наистина е уникална, защото е някак лична, наистина всеки може да открие много истини за себе си, за страховете си и за нещата от живота като цяло. В историята има интрига, има разсъждения, поуки – има от всичко. Книгата е философска без да доскучава, на тези 600 страници няма нито една излишна дума. Харесала съм си два цитата. Единият е, че човек се гордее с всяко нещо, стига да му е едничкото, а другият, че както на този свят могат да се раждат телесни изроди, така могат да се раждат и духовни. И понеже те си се възприемат за нормални, за тях изродското е нормално, то нормалното е изродско.
    Стана ми любима книга и често си я зачитам от тук-от там.
    Това е една от книгите, които всеки трябва да прочете.

  5. Яна каза:

    Много книги съм прочела, но тази ми е любимата. Чела съм я поне 20 пъти за 10-15 години и всеки път откривам още един поглед към света. Наистина е книга, която всеки трябва да прочете. Хубавото е, че за разлика от много други шедьоври, този може да се прочете за пръв път и на по-достолепна възраст.

  6. Pingback: Говорилня » Джон Стайнбек – “На изток от рая”

  7. marinela каза:

    Edna ot lubimite mi knigi! Citatite naistina sa hubavi,no ne vidqh tochno tezi,koito sa otkaz ot ralichnite prevodi na bibliqta! A imenno silata na “Ti mojesh”. Kato cqlo glavata, v koqto Li obqsnqva za tqh mi e nai-lubima:)
    Pozdravi!

  8. Стела каза:

    Това е една от любимите ми книги! Чела съм я 2-3 пъти… Подбрал си страхотно цитатите . :) Аз лично обаче имам още няколко любими.

  9. Йордан Васев(Галена) каза:

    Тъкмо приключих с четенето на книгата! Страхотна е! Препоръчвам я на всекиго!

  10. liutiv4e каза:

    “Благодаря ти, синко, че пожела да ме удостоиш с истината. Не е особено умно, но е по трайно.” (Самуел)

    “Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.” (Ли)

    “- Оправяш се – отбеляза Самуел – някои хора мисля, че ако оздравеят, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака.”

  11. Pingback: За вината, приемането и смирението… | Продължавай напред!…

  12. АНДРИАНА ИВАНОВА каза:

    Благодаря Ви за удоволствието да намеря човек, с когото да споделя това, което чета в момента – стигнах до половината… Неудобно ми е да кажа, че тази книга е
    престояла в библиотеката ми повече от 20 години, без да я дочета – наистина сега,
    когато ми предстои пенсиониране, я преоткрих – толкова много истина има в нея,
    чета и не мога да си простя, че не ми е стигнало времето и желанието да сторя това
    отдавна, много отдавна!!! Изборът на цитати е добра идея, препоръчвам на всички
    млади хора да я отворят, прав е Николай, че има бисери на всяка страница – точно
    така се изразих и аз вчера пред моя приятелка, когато й препоръчах книгата!…
    Приятно четене, ще споделим пак впечатленията си…

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>