Тези дни навършва 100 години, или щеше да навърши ако беше жив – Робърт Капа. За него може да се каже, че ако не най-добрия, то поне е един от най-големите имена във военната фотожурналистика.
Роден в Унгария като Ендре Фридман, впоследствие измислил американския си псевдоним Робърт Капа, с който да пробие по лесно. Започнал кариерата си с може би най-известната си снимка от Испанската гражданска война, “Падащия войник”:
Все още съществуват теории, че тази снимка е нагласена от Капа. И може би заради старта на кариерата си с измисленото име, много от привържениците на теорията имат някакво право да се съмняват. Миналата седмица, покрай честванията, в ICP се появи съвсем случайно намерен запис, и единствения с гласа на Капа – в което той обяснява историята на тази снимка. Изобщо не е знаел какво е заснел, понеже бил сложил камерата над главата си. После изпратил филмите и след завръщането си от фронта разбрал, че вече е известен фотограф.
Оттам нататък следва шеметна кариера във военната фотожурналистика, документирайки Втората световна война. Мисля, че Робърт Капа е единствения фотограф, който е дебаркирал на Омаха бийч заедно с войниците, заснемайки 106 снимки под постоянен огън. За съжаление човекът проявяващ филмите е допуснал грешка, и всички кадри са преосветени. Все пак от това излизат едни от най-известните му кадри, обединени в книгата “Леко не на фокус” – Slighty out of focus – едни от малкото запазени документи от самото дебаркиране.
С куража, който е имал Капа, неслучайно се превръща още приживе в еталон за военен фотограф, съвсем логично най-голямата награда за фотография “изискваща извънреден кураж” в днешни дни, носи неговото име.
През 1947 година Капа пътува заедно с известния писател Джон Стайнбек из Русия за съвместната им работа “Руски журнал” – нещо като пътепис, написан от Стайнбек с фотографиите на Капа – блестящ документ на онова време, за съжаление не е превеждан на български.
В същата тази 1947 година Капа, заедно с още няколко човека създава фотографския кооператив Магнум. Капа и Дейвид Сиймур (съосновател на Магнум):
Робърт Капа, или Ендре Фридман, загива така както е живял – на 25 Май 1954 стъпва на противопохетна мина в Индокитай, снимайки войната там, и спазвайки докрай собствените си думи:
Ако снимките ви не са достатъчно добри, значи не сте достатъчно близо.
С цялата противоречивост, която му преписват, може да се твърди със сигурност, че Робърт Капа е оставил огромна следа в документалната фотография. Неговото име и творчество служи за пример и вдъхновение на може би стотици хиляди фотографи и до днес.
Много благодаря.
Ти нали си наясно, че правиш един от малкото блогове по фотография в България?
Не просто съвкупност от светодиоди и алгоритми за обработка на сигнал… : )
И аз благодаря, Антоне. Нямам за цел да правя фотографски блог – просто си пиша някакви неща. Иначе донякъде съм преодолял техническата страна на фотографията – и да ме интересува, то не е толкова много за да пиша за това.
Поздравления, Господине!
Хората едно време са ставали фотографи, защото са искали да правят фотография, днес хората стават фотографи, защото са си купили фотоапарати и въртят търкалетата.
Ето, ти си превел какво е казал Картие-Бресон – че него го интересува само крайния резултат. И така трябва да бъде. Почнеш ли да се оглеждаш тук и там, да правиш това или онова и в крайна сметка човек потъва в едно блато на тестове (един вид “фотографски търсения”), все едно ще открие топлата вода. А фотография – йок!