Оттук нататък оставаше да се приберем. Имахме почти 2000 км без никаква идея да гледаме нищо – просто караме по най-бързия път. Миналата година минахме по най-интересния път покрай Черно море от Синоп до Амасра, така че сега щяхме да хванем възможно най-бързия вариант. Не че нямах идеи да отскочим до Ерзурум, но накрая надделя мнението да продължим по черноморската магистрала – не беше останало много време. Целта беше ясна – максимално бързо да се приберем обратно. Това е един от най-неприятните моменти в такова пътуване, щото вече на практика всичко е свършило, но все пак имаш още едни 2000 км.
Както съм споменавал и преди по турското черноморие се занимават с лешници, като основното място са сушене е по тротоарите:
Спряхме на палатка на нещо като къмпинг, само около 400 км след Батуми:
За пръв път опънах веригата:
И след като се изкъпахме в морето на този плаж, и после къпане със студена вода, аз изстинах. Жестоко изстинах.
На другия ден, цял ден карах в ужасно състояние и температура. Минахме почти 700 км, като късно вечерта пристигнахме в един град на около 150 преди Истанбул. Спахме в най-скъпия хотел на цялото пътуване, но аз не бях добре, а не можахме толкова късно да намерим нищо по-добре.
А тук обядваме на масата на пътните полицаи 
На другия ден в жега и аз с постоянна температура, отвратителен трафик в Истанбул минахме оставащите 800 км до София. Единственото което ми помогна, за да се чувствам по-добре беше турския чай. (снимки почти нямам)
Ето и кратката статистика от навигацията:
Тук не изглеждам много добре, но все пак се превозих някак си:
Накрая се получи това (почти 7500 км):
КРАЙ
———————
Всички снимки са тук: https://picasaweb.google.com/nkitanov/TurkeyArmenia02#
А тук е картата със снимките: https://picasaweb.google.com/lh/albumMap?uname=nkitanov&aid=5867564573332990369#map
Pingback: Турция и Армения (част 16) | Продължавай напред!…