Следващия ден беше втория път в пътуването без каране (след Кападокия) – разходка в Ереван. Шегувахме се че ще търсим радио Ереван. Оказа се, че в Армения са съвсем непознати и нечувани вицовете за радио Ереван – явно са си нашенска измислица.
Отидохме на монумента и музея на Арменският геноцид:
Музеят е интересен. Събрали са доста архивни документи от онова време.
Ереван от високо. За съжаление тази мараня така и не се вдигна за да се покаже Арарат, който се вижда прекрасно от цял Ереван:
От апартамента на нашите приятели се вижда Арарат, но нямахме този късмет по това време на годината:
Иначе Ереван в някои части прилича на София, но може би по-занемарено от тук. Тези високи блокове си изглеждаха отвътре доста страховити, особена за толкова земетръсен район. Колкото до стандарта на живот – заплатите са като в София. И цените са долу-горе същите, горивата са по-евтини обаче.
Операта:
“Каскад“, една от забележителностите на Ереван – голям монумент наподобяващ стълбище:
Отгоре се вижда целия Ереван:
Недостроен мол в горната част на Каскад:
А вечерта ходихме на арменска кръчма. Арменците подобно на грузинците обичат всякакви видове шашлици. Шашликът който ни донесоха всъщност бяха пържоли на шиш, освен това преядохме с грузински хинкали. Изобщо в тоя край на света яденето е на почит. И все пак основното в менюто са водките:
Pingback: Турция и Армения (част 9) | Продължавай напред!…