Eзерото Ван от прозореца на хотела. Наистина прилича на море:
Над Татван се намира вулкана Немрут (същото име). Вулкана всъщност е действаш, а горе има образувано езеро. Тръгнахме да го видим – има хубав черен път до там.
Това е на височина около 2500 м:
Зимно време тук карат дори ски.
Поехме по северния бряг на езерото. Би било по-интересно да караме по южния и да обиколим повече с минаване през по-големия град Ван, но пътят ни беше на север, и така спестявахме малко време. Тук сме на арабското гробище в Ахлат. Удивително колко много си приличат камъните с хачкарите на арменците.
Това е планината Супхан – също вулкан, втората по височина след Арарат в Турция – около 4400 м. Може би защото езерото е достатъчно високо, но някак не ти се струва тази планина да е толкова висока.
Такива постове има навсякъде от Ван на изток:
Движехме се на север към Догубаязът, точно по границата с Иран:
Турско-Иранската граница:
Отново се качихме на някакъв висок проход:
Тази снимка показва първия ни поглед към Арарат. Всъщност нищо не показва, понеже на снимката не може да се усети. Там всички планини са огромни, но е много смазващо като видиш още по-огромния Арарат.
Оттам слязохме в долината на Догубаязът – най-близкия град до границата с Иран. Не особено приятно място, като всеки граничен град. Спряхме да купим малко вода и за пръв път чух нашия спътник да говори на английски с местните. После го питах – каза ми – не знам, не ме разбират. Изглежда и той имаше притеснение да показва, че е турчин. Тук всички са кюрди. В града имаше голяма казарма с много танкове вътре. Но по-интересното са военните блокове. Видяхме поне няколко такива извън казармата. Блоковете всъщност са оградени с огради с бодлива тел, и има постоянен караул от няколко страни в укрития изградени с чували от пясък, от който се подават картечници. Тук война уж няма, но някак си приличаше на военна зона.
Намерихме къде да опънем палатка – в нещо като парк близо до туристическата атракция там Исак паша палас. Асим се заговори със управителя, който всъщност е гид за катеренията на Арарат, и се беше качвал не знам си колко пъти на върха. Кюрд разбира се, но той разправяше, че макар и кюрд си е турчин и въобще не искаше да чува за съпротива. Според него Ердоган бил умен човек, щото за разлика от предишните, които нарочно държали хората бедни – сега поне давал пари за региона и нещата щяли да се подобрят. Не знам кога ще се подобрят, но наистина разликата, с да речем западната част на Турция, е потресаваща на места. Човек не би допуснал, че се намира в същата държава.
Pingback: Турция и Армения (част 5) | Продължавай напред!…