За протестите, обществата и революциите…

Много неща не бях в състояние да проумея, в някои отношения всичко това дори не ми харесваше, но непосредствено осъзнавах, че то е нещо, за което си заслужава да се воюва.

Почит към Каталония, Джордж Оруел


Реших да напиша нещо за сегашните протести у нас. От поне две години имам сериозен интерес към различни политически философии, социална антропология и изобщо как “работи” този свят – от индивида до цялото обществото. Заради това и чета всичко. Увеличавайки приетата информация светоусещането се мени и почваш да разбираш света спрямо нея, дори и не несъзнателно равнище. Най-силното проявление е размиването на яснотата по въпросите за процесите случващи се в умовете на хората и оттам в обществата. Трудно е да бъда категоричен в каквото и да било.

Какво става последните дни? Хората започнаха да протестират за високите сметки за ток, после придобиха още смелост. Така бяха увлечени хиляди хора, които поискаха да оправят всички “несправедливости” около тях. Появиха се всякакви анализатори, заобясняваха процесите – всеки доказвайки собствената си философия. Много от “интелектуалците” демагогстват от високо как тълпата не знае какво иска, пречупвайки света през собствените си разбирания. А сякаш никой не вижда по-далеч от близкия хоризонт.

Ако искате да убедите оногова, който не отрича войната, че войната е ужасна, не се отнасяйте с него като с варварин: преди да го съдите, опитайте се да го разберете.

Земя на хората, Антоан дьо Сент-Екзюпери

Всъщност при такива процеси дори невежеството на хората може да бъде движеща сила. Има много философии обясняващи как работи света и как трябва да работи. Общото между тях, е че всички те се борят за един по-добър и справедлив свят, но начините им са съвсем различни. Някой вярват в конкуренцията и борбата между индивидите и обществата като път към благоденствие и справедливост, другите вярват във взаимопомощта и обединението между народите. И всички, понякога толкова различни вярвания, водят към по-добър живот според техните теоретици.

Призивите на хората са пълни с противоречия, но разбира се противоречията не могат да бъдат пренебрегнати. Говори се за самоуправление, гражданско управление, но пък никой не иска да унищожи държавата. Хората изобщо не искат да премахнат държавата, но не вярват в нея. Искат “правилна” държава, каквато е тя в красивите мечти. Хората нямат никакво доверие на “народните” си избраници, сякаш те не са “народни”; не вярват на партиите, сякаш те не са създадени да представляват народа, а са спуснати отгоре. И това е съвсем разбираемо. Крайно време е да спреш да  да вярваш например на някой, който нарича себе си социалист, но всъщност е една пустиня отдалечен от социализма.

…политическото слово, устно и писмено, е до голяма степен защита на незащитимото… политическият език трябва до голяма степен да се състои от евфемизми, недоказани аргументи и чиста неопределеност. Беззащитни села са бомбардирани от въздуха, жителите прогонвани в провинцията, добитъкът разстрелван с картечници, колибите подпалвани със запалителни куршуми – това се нарича умиротворяване.

Политиката и английският език, Джордж Оруел

Изглежда не се случва нещо кой знае колко колко ново сега, нито процесът е изолиран само в България. Най-точното обяснение, вярвам, е това че просто сме свидетели на класови борби. Капитализмът предполага наличието на кризи и класови борби. Нито редуващите се кризи ще изчезнат, нито класовия сблъсък може да се премахне напълно, докато системата не бъде обърната изцяло. Когато обедняването е най-силно, както сега – антагонизмът между класите е най-силен и се появяват протестите срещу сметките, лошия живот, банките, богатите, системата и т.н. Съвсем повърхностно е да смятаме, че тези протести са изолиран случай само в България, и че ние сме общество от уникални необразовани и прости хора, които въобще не знаят какво точно правят. Класовите неразбирателства и напрежения са постоянен процес, но стават много видими в такива моменти на обедняване. И тогава увличат. От друга страна надменното отношение на част от обществото у нас спрямо “тълпата” най-малкото не върши добра работа, защото усилва антагонизма. В “правилните” западни страни хората протестират със съвсем същите мотиви. Емигрират със съвсем същите думи на уста. Техните политици ги прилъгват със съвсем същата демагогия. И почти сигурно са също толкова незапознати с правото, историята или политическата философия.

Ако революция свали правителство на една система, но законите на разума на тази система, по които е създадено това правителство, останат непокътнати, то тези закони отново ще се възпроизведат в следващото правителство. Толкова много се приказва за системата. А толкова малко се разбира.

Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет, Р. М. Пърсиг

По интересно ми е – когато обществото пък и целия свят се затресе от такива кризи, какъв е пътят напред? Какво ще се случи у нас сега? Революция няма да има. Вече обясниха по телевизията, че “нищо по-добро не е измислено”. Старият грешник Бакунин, още преди повече от сто години е казал, че реакционизмът винаги се стреми да върне предишното състояние, използвайки демагогията за непостижимостта на новото, затваряйки хората в индивидуален комформизъм и в тесните рамки на прагматизма. За много запазването на познатото състояние е доброто и правилното. Може и да е така. Но пък историята е показала, че двигателят на човечеството е революционната мисъл на индивидите и обществата… И докато тая революционност и тоя бунт го има, значи хората се развиват и обществата живеят. Да, те няма да доведат до нищо коренно ново сега. Но съм радостен да видя, че помагат на всеки отделен човек да мисли, да се бунтува, да се развива и да бъде по-осъзнат за собственото си място в света. Спокоен съм, че има протести.

…бунтът се очертава като една от малкото силни философски позиции. Той е постоянно сблъскване на човека с неговата неяснота. Той е желание за една невъзможна смисленост. Той поставя под съмнение света във всяка своя секунда.

Митът за Сизиф, Албер Камю

Публикувано в Мисли, Философия с етикети . Постоянна връзка.

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>