Четенето ми

Продължавам все така да чета много. Почти не гледам вече филми за сметка на четенето. Мисля, че не си струва губенето на време в гледане на филми-забавления, а зад хубавите филми обикновено стоят писани истории, които е доста по-добре да прочетеш.
Чета всичко, което ми е интересно, което за щастие или нещастие е много. Понякога завиждам на хората, които имат по-тесни интереси. При мен това го няма. Чета както книги за ремонт на мотоциклети, така и чиста философия… Макар, че все пак има някаква логика, която ще споделя накрая. Ето и книгите:

• Почит към Каталония, Джордж Оруел – публицистичен разказ за личните преживявания на Оруел в Испанската гражданска война
• Пълноземие, Николай Теллалов – фентъзи с елементи на научна фантастика
• Америка и Американците, Джон Стайнбек – публицистика и есета на Стайнбек
• Митът за Сизиф, Албер Камю – есета на Камю по езистенциална философия
• Лица, тела и персонажи, Бабак Салари – документална фотография на иранския фотограф Бабак
• The Mind’s Eye: Writings on Photography and Photographers, Анри-Картие Бресон – есета на известния фотограф Бресон, частично преведени от мен тук
• Размисли за гилотината, Албер Камю – есе на Камю срещу смъртното наказание, с което печели Нобелова награда за литература през 1956 г.
• Улица Консервна, Джон Стайнбек – роман
• Пътешествие с Чарли, Джон Стайнбек – пътепис
• Ние, Врабчетата, Йордан Радичков – детски разказ

През повечето време едновременно чета поне три книги, като достигат и до пет и дори шест. Обикновено ги дочитам докрая, дори и да е трудно. Ето и книгите, които все още не съм довършил в този момент:

• A Russian Journal, Джон Стайнбек и Робърт Капа – публицистичен пътепис от Съветския съюз през 1946 с фотографии на Робърт Капа
• Цитадела, Антоан дьо Сент-Езюпери  – недовършената философска книга на Екзюпери. В нея се съдържа голяма част от философията на Екзюпери, чопля тази книга вече една година. Трудно и бавно, може би най-тежкото нещо което съм чел. Струва си всеки един ред.
• Magnum Magnum – книга-албум със снимки на фотографите от агенция Магнум

Къде е логиката в този лист? И аз се изумявам понякога как мога да чета едновременно фентъзи и политическа публицистика. Всъщност ето как го обяснявам. Най-интересния жанр в момента за мен е реализма, затова може би направих добър мой приятел Стайнбек. И затова ми е интересна репортажната фотография, оттам – пътеписа. Интересно ми е как работят обществата, индивидите, какво ги движи – така дойде публицистиката, езистенциалната философия, и изобщо философията. Примерно Оруел ми е много по-интересен със журналистическата си работа, отколкото с популярните “1984″ и “Животинска ферма”. Големите писатели имат доста сериозни трудове като журналисти – Стайнбек, Оруел, дори и Екзюпери (Военни записки). И там се крият много от драмите на съвремието на тия автори, и тяхното обяснение на събитията. Какво прави тук фентъзито? Също е обяснимо. От поне две години се ровя с любопитство в анархизма, авторът Николай Телаллов, може би най-изявения съвременен български фантаст е анархист, и в творчество му е развита голяма част от философията му. Пък и фантастиката е интересен жанр, който дори помага при четенето на реалистична проза. Просто контраста те “държи” добре да не залиташ много по едно единствено обяснение на нещата. А и аз обичам контрастите.

Съвсем в духа на настоящето на лавицата с книги имам две заглавия – “Държавност и анархия” на Михаил Бакунин и “Душевно здравото общество” на Ерих Фром. Чел съм ги частично, купувал съм ги преди месеци, не съм пророк. Но пък и не съм много изненадан от протестите последната седмица… Определено пътят за разбиране на света минава през книгите. И трябва да се чете много и всичко за да се разбере поне малко непознаваемото битие.