За този ден идеята беше да обиколим съседните на Ереван по-забележителни манастири и да се качим по асфалтовия път до Станцията за изследване на космическите лъчи в подножието на най-високия връх в Армения – Арагатс.
Тук трябваше да свършим една важна работа – да извадим “визи” за Нагорни Карабах. Нашите приятели зарязаха работата си за да се убедят, че всичко ще е наред в посолството (сградата отзад):
Взехме визите лесно – попълваш един формуляр, плащаш 3000 арменски драма (10 лв.) и ти лепят това. Трябваше да се примоля да не ги залепят в паспортите. Служителката се поинтересува “Ама вие в Азербайджан ли ще ходите?” Правилно питаше, щото с такава виза в паспорта никога няма да те пуснат в Азербайджан. Казах “Не, не. Няма да ходим, но все пак, ако може нека не са залепени.” Все пак не ми се искаше да имам в паспорта си виза от несъществуваща държава според “международната общност”.
Е, качихме се на най-високото място, което сме достигали с нашите мотори (всъщност височината е повече, не знам колко e точно):
Пътят нагоре е с над 2000 м денивелация за около 20 км – лош асфалт, но не е проблем. Нямаше отново гледки заради маранята.
“Космическата станция”, както и казват:
Там нагоре е Арагатс (4090 м), както всички високи планини наоколо – вулкан.
Вече в ниското, близкия до Ереван манастир Гехард:
Храмът в Гарни, съвсем близо на манастира Гехард:
Pingback: Турция и Армения (част 10) | Продължавай напред!…