Турция и Армения (част 9)

На този ден трябваше да преминем в Армения и да стигнем Ереван.

“Грузинската Кападокия” – Вардзия. Тук съвсем до скоро пътят е бил макадам, но сега целият участък от 15 км е асфалтиран. Всъщност и пътя до границата с Турция до преди около година не е бил асфалт. Дъг, минава там преди 2 години и тогава е бил все още зле. Та в Грузия изглежда се инвестират доста пари и не изглежда зле. Много туристически места са добре поддържани и обозначени, а част от пътищата са съвсем нови.

Грузия е невероятно красива страна – на такова място са, че природата има всичко:

Тук сме вече в Армения малко след границата при най-източния пункт с Грузия. Армения е заклещена на световната карта между враговете си Азербайджан и Турция, и достъпът до нея става или през трите пункта с Грузия, или през Иран. Преминаването беше съвсем бързо и безпроблемно. Нямаше никакъв трафик, а визи си бяхме издали през интернет още от България. Цената е около 10 долара, но може да се издаде и на място.

Това е Армения! Равнини и планини, почти без никаква висока растителност:

Тук спирах за да си “омекотя” окачването. Карахме по пътя през Гюмри съвсем близо до турската граница и Ани, където бяхме преди два дни. Пътищата са стари и доста неравни, което си е неудобно с нашите, и особено моя мотор. Направи ми впечатление, че имаше много изоставени и запуснати производствени сгради по селата. Приличаше на Украйна в по-бедните части.

Заслужава да се отбележат бензиностанциите. В Армения няма големи вериги бензиностанции, както в Европа и дори Грузия и Русия. Има множество малки “помпи”, като най-хубавите бензиностанции приличат на нашите от края на 80-те и началото на 90-те както аз ги помня. Наливаш и си плащаш на гишето. Плащането с карти на повечето е абсолютно нечувано, но в Ереван има по-добре изглеждащи бензиностанции, които ползват ПОС терминали. Малко преди Ереван заредихме на някаква безумна бензиностанция с механична помпа, като освен че ни удариха в количеството, то и бензина не беше 95. Всъщност то и 95 няма много – по-скоро 92. Но за пръв път откакто карах тоя мотор почнах да чувам детонации при ниски обороти.

Малко преди залез пристигнахме в Ереван (в действителност се казва Йереван, а не както ние му казваме с Е).

Искахме да останем около 3 дни в Ереван, като разбира се нямахме резервирано място за спане. Бърза справка с Lonely Planet и намерихме някаква “къща за гости” с добри отзиви. За щастие картата на Гармин за Армения е доста точна в Ереван и ни закара на мястото. Спазарихме цена от 40 лв. за стая, която напълно ни устройваше, а имаше и гараж за моторите.

Слязохме в красивия център на Ереван, където си имат много ефектни музикални фонтани.

Беше пълно с ирански туристи. Облечени добре, с последни модели телефони, те ни обясняваха на съвсем приличен английски, че у тях било доста стегнато, но те пък си ходели в чужбина на екскурзии поне веднъж в годината, и се “отпускали”. Арменските приятели ни обясниха, че е много модерно иранските жени да си правят пластични операции на носа в Ереван. Изглежда, че заради задължителните забрадки това е нещо много важно за иранките.

Още вечерта седнахме с наши приятели арменци да обсъдим евентуалните места за обикаляне. Искахме да караме през целия Нагорни Карабах и после да се върнем обратно по друг път – нещо, което се оказа напълно постижимо според местните…

Към следващата част >